През 2021 г. Световната здравна организация актуализира своите насоки за качество на въздуха, като понижи препоръчителния праг за годишните концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици (PM2,5), като прах, дим и сажди от отработените газове. През декември влязоха в сила по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да доближат Европейския съюз до стандартите на СЗО до 2030 г. и задължават държавите-членки да наблюдават замърсители като фини прахови частици, черен въглерод и амоняк.
Кои държави са най-засегнати?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Според данни от Euronews, в Северна Македония има най-много смъртни случаи от замърсяване. На второ място се нарежда Сърбия. Според скорошен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Албания, България и Черна гора също имат твърде високи резултати. Тези данни показват, че в България 158 на 100 хиляди смъртни случая се дължат на замърсен въздух.
В Северна Италия, Полша и Чешката република се наблюдават повишени нива на смъртност от ФПЧ2,5, което се дължи най-вече на жилищни източници, като изгарянето на въглища за отопление на домове и селскостопанския сектор. Междувременно смъртността от NO2, която се дължи главно на автомобилния трафик и индустриалния сектор, е най-висока в големите и столични градове в Западна и Южна Европа.
Най-малко засегнатата държава е Финландия с 3 на 100 хиляди смъртни случая.
Необходимост от регулиране на замърсяването на въздуха
Някои държави предприемат стъпки за ограничаване на нивата на замърсяване, включително Дания, която може да стане първата страна в света, която ще наложи въглероден данък върху животновъдството през 2030 г.
Междувременно актуализираната директива на ЕС дава на гражданите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, правото да съдят своето правителство, ако не спазва правилата на ЕС за качеството на въздуха.
Въпреки това в доклада на ОИСР и Европейската комисия се казва, че докато ЕС е на път да ограничи смъртните случаи, свързани с PM2.5, с 55% до 2030 г., рисковите фактори за околната среда като замърсяването на въздуха и изменението на климата са заплаха за общественото здраве.