Свят
Стотици милиони долари: Колко би струвало построяването на "Титаник" днес?
Какви са били цените на билетите на легендарния кораб?
10-и национален Фарма форум: Визия за бъдещето, цената на отложеното здраве и дигитализация на здравеопазването
Свят
Готови ли сме да посрещнем нови здравни кризи?
Нови и надеждни терапии в няколко направления ще станат достъпни за лечения на сериозни и социалнозначими заболявания, в същото време ще се промени начинът, по който те достигат до тези, които имат нужда от тях. Познати ни днес класически модели на осигуряване на медицински грижи ще бъдат изместени от изцяло нови решения и парадигми. Такава картина на бъдещето на здравеопазването в следващите десет години очертаха участниците в първи панел "Визия за бъдещето" на провелия се 10-и юбилеен национален Фарма форум на "Мениджър".
Николай Дойчинов
Близо 7000 клинични проучвания на нови лекарства се провеждат в момента в глобален мащаб и фарма индустрията инвестира милиарди в тази дейност, сподели Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Новите терапии, които се очаква да станат достъпни за пациентите в Европа и света в рамките на следващите пет години, са в областта на различни сериозни заболявания на централна нервна система като Алцхаймер, където се очаква удвояване на случаите в следващите 10-20 години, онкология, генни и клетъчни терапии, нови имунотерапии, нови терапии за нелечими заболявания и т.н., посочи той.
Средното време за реимбурсиране на нова терапия у нас в сравнение със Западна Европа е 800 дни, това са около две години отлагане във времето, заяви на свой ред Павел Колев, управител на фармацевтична компания. Страната ни е на едно от последните места по брой смъртни случаи, които е можело да бъдат избегнати чрез лечение. Според него, за да се постигне обрат, е нужна най-вече политическа воля, но и промяна в нагласата, че парите, отделяни за здраве, са инвестиция, а не разход.
По думите на д-р Иван Маджаров, председател на Български лекарски съюз, ако продължаваме да следваме модел на икономии, а не подхода, че разходите за здравеопазване са инвестиции, ще затъваме все повече. Икономиите на средства и липсата на реформи в модела на финансиране са една от причините за съществуващия регионален дисбаланс в осигуряването на качествена здравна грижа в момента, допълни д-р Маджаров. „Затова, когато говорим за реформа, трябва да напомняме на политиците, че започнатото трябва да се довършва, най-малкото да се направи следващата стъпка към 12% здравноосигурителна вноска, за да започне преодоляването на дисбалансите, включително и на регионално ниво“, подчерта той.
Ние много отдавна сме излезли от т.нар. солидарен модел на здравеопазване, в който финансирането се осигурява главно чрез здравни вноски, тъй като нивата на доплащане от страна на пациента вече приближава 50%, посочи доц. Антон Тонев, председател на здравната комисия в последните два парламента. Затова първата стъпка според него към реформиране на модела на финансиране е намаляването на този процент доплащане. А задължителната – проследяване на ефекта от всяка нова терапия, която се финансира с публични средства. Следващият парламент трябва да набележи точни индикатори за проследяване на инвестициите в здравето, бе изводът, около който се обединиха участниците в края на дискусията на панела.
Цената на отложеното здраве
Готови ли сме да посрещнем нови здравни кризи? Отговорите, в панела озаглавен „Цената на отложеното здраве“, бяха красноречиви - достъпът на пациентите до лекари специалисти в страната е затруднен, в здравеопазването липсват кадри, а в същото време едно от предизвикателствата, пред които е изправена страната ни, е електронната продуктова информация, която трябва да се случи в кратък срок, коментираха участниците в дискусията, модерирана от проф. д-р Георги Момеков, дф, председател на Българското научно дружество по фармация.
"Един от изводите от пандемията е, че всяка една система, дори най-напредналата, не е подготвена за криза от такъв мащаб. Едно такова премеждие играе ролята на важен стрес тест за всяка система. Оттук нататък никоя страна няма да си позволи да бъде на 100% зависима от някой друг, особено ако той е на другия край на света", отбеляза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. По думите му преминаването към модел на здравеопазване с акцент върху профилактиката е основна тема от години, но въпреки това тя продължава да е тотално пренебрегната. Като свой личен приоритет епидемиологът определи развитието и модернизирането на имунизационния календар в България, за да може българските деца да получават адекватна здравна грижа, съпоставима с тази на връстниците им от Европа. Като предизвикателство пред здравната система на страната доц. Кунчев посочи липсата на специалисти: "Ние не можем да се включим във всичко, което Европа ни предлага, защото нямаме хора. Ние се самоизолираме в процеси, които са изключително важни“.
Д-р Николай Недев, завеждащ отделението по Лъчелечение и радиохирургия в една от болниците в страната, посочи, че дълги години големият проблем в една от най-сериозните за всяко общества перманентни здравни кризи - раковите заболявания, е бил диагностицирането им. Според него скрининговите програми трябва да са организирани на национално ниво, за да има истински ефект от тях. Като критичен дисонанс той открои също, че достъп до специалисти в България съществува, но няма система, която да закара пациента при специалиста. „Един от фокусите е да се оздравят болниците в областните градове", категоричен бе той.
"Скринингът е полезен, но той не може да се направи на цялото население по всички възможни заболявания", е гледната точка на проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. От позицията на лична експертност той предложи да се очертае план график, а анализът на данните след него могат да се използват за въвеждане на нови технологии. Европейската агенция по лекарствата научи уроците си от пандемията, създаде се Европейската агенция за реакция при извънредни здравни ситуации, сподели още той и посочи, че забавянето за разрешение за употреба на лекарства вече е сведено само до 10 дни.
Големите данни са "новото злато" и в здравеопазването
Основна цел на дигиталното здраве е да подобри здравните резултати на всяка държава, посочи Мира Ганова, PhD, директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването и модератор на панел „Дигитално здраве 2030“. "Хроничните заболявания формират вече 77 % от общия брой заболявания в Европа. 4,5 трилиона долара е обемът на уелбийнг сферата, която включва не само медицинските грижи, но и начина на живот на даден пациент. Затова парадигмата на съвременното здравеопазване изглежда по друг начин – не само медицина, но и пълноценна интеграция в средата", коментира Ганова.
Дигиталната трансформация в медицината и здравеопазването е факт в европейски и световен мащаб и има много доказателства, че България продължава да изостава в това отношение, каза проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на сърдечно-съдов център в една от престижните болници у нас, медицински директор и началник на Клиника по кардиология и ангиология. "Опитът на Естония сочи, че на ниво държава е обърнато внимание на всички важни елементи като електронно досие, включително и дигитален регистър на лекарските грешки, които по този начин подлежат на анализи и чувствителното им намаляване в бъдеще. Сред добрите практики по света са и електронните платформи за обучение и ресертификация на медицински специалисти. Големите данни са съвременното злато. В медицината на тази база например може да се подобрява индивидуалното лечение. Има вече невероятни български решения за ранно разпознаване на заболявания, което значително може да подобри не само навременното лечение, но и продължителността на живот и то в добро качество. Проблемът е, че тези решения не се масовизират", отбеляза проф. Иво Петров.
Пример за успешен проект в областта на дигитализацията, който е в полза на българските пациенти, е системата за верификация на лекарствата, посочи изпълнителният директор на Българската организация за верификация на лекарствата Илиана Паунова. "В България това е първата работеща национална електронна система в лекарственото снабдяване", каза Паунова.
"Изкуственият интелект е следващото голямо нещо в модерното здравеопазване, той категорично няма да замени човека, защото идва да ни е на помощ, да ни замени в рутинни повтарящи се дейности, за да ни освободи време за съществени дейности", коментира друг от основните панелисти, Георги Костадинов. Като пример той посочи областта на радиологията, в която вече са въведени решения на базата на AI-алгоритми за разчитане на снимки от мамография. Има достатъчно създадени вече технологии с участие на изкуствения интелект, които просто чакат да започне използването им в медицината и здравната система, добави Костадинов.
За ускоряването на дигитализацията на здравеопазването у нас има нужда от ясна законодателна рамка в тази област и централизация на данните в нея, обобщиха участниците в края на дискусията.
