Блясък
"Изгубена" картина на Густав Климт се продава за 30 млн. евро
Друга картина на автора беше продадена наскоро за близо 100 млн. евро
Колко джобни трябва да даваме на децата си? (ВИДЕО)
Днес си говорим с учителката по финансова грамотност за деца Адриана Манолова
Сигурно си спомняте времената, когато съвсем нормалните джобни за нашето поколение бяха около 0,50 лв. в Началното училище, защото една баничка струваше 0,45 лв. Или малко по-късно в прогимназията, когато получавахме около 2 до 5 лв. на ден.
Как стоят нещата днес? Колко е нормално да даваме на децата си за джобни?
Адриана Манолова, учител по финансова грамотност за деца
Според учителя по финансова грамотност за деца Адриана Манолова, на всяко дете трябва да се дават джобни според потребностите, защото едни деца се хранят в училище и всичко им е осигурено, други трябва да си купят обяда между училище и занималня и имат нужда от повече пари, за да се нахранят.
„Джобните суми трябва да са „джобни“, т.е. трябва да са наистина малък размер. Толкова, колкото да покрие потребността на детето за дневната му дажба. Ако е тийнейджър, трябва да включим и дневното му излизане с приятели. Достатъчно за едно кафенце, но недостатъчно да си купи цигари“, ни казва тя.
Спорът за сумата винаги ще съществува, но имайте предвид наистина нуждите на детето и че един обяд в София днес може би е около 10 лв.
„С мен се свърза една майка, която беше отчаяна и казваше: „Какво да правя? Дъщеря ми все иска и иска. Стигнах до 50 лв. джобни на ден.“ Аз тогава казах стоп, стоп! Недейте, моля ви. Аз нямам толкова за себе си на ден“, ни разказва Манолова и припомня, че идеята на тези пари е децата да се научат да управляват финансите си.
Адриана често пита своите ученици за какво харчат парите си и се оказва, че преди да започнат уроците по финансова грамотност голяма част от тях си купуват я гривничка, я бонбони за целия клас – неща, които по никакъв начин не са нужни с идеята само да изхарчат парите, които са им дали родителите.
„Само защото са им дадени, те приемат, че трябва да бъдат похарчени“, добавя експерта.
Снимка:
iStock
Според една от теория джобните трябва да бъдат изчислени като се вземе възрастта на детето и се превърне в пари. Това означава, че увеличаваме всяка година джобните с 1 лв.
„Тоест, ако детето е на 5 години, му даваме 5 лв., ако е на 10 години – 10 лв. на ден“, обяснява един от подходите.
По нейни думи все пак сумата трябва да бъде съобразена и с финансовата грамотност на децата, защото има деца, на които дори да им дадеш повече пари, знаеш, че те ще спестят остатъка.
Снимка:
iStock
Самата Адриана казва, че никога не брои остатъка от джобните на своето дете или спестените пари, защото иска детето ѝ само да се научи да контролира финансите си без да има нужда от нейната намеса и контрол.
„Ако ги похарич, нека ги харчи. Ако ги загуби – за нейна сметка е. Така се учат уроците“, добавя тя.
Снимка:
iStock
Някои от учениците ѝ идват при нея с думите „Аз как да стана богат“ и търсят лесните пари още от деца, други си поставят амбициозни финансови цели и успяват за 3 месеца да спестят около 800 лв., едно дете дори започва да се занимава с инвестиции в акции под надзора на родителите си, а друго дори започва да прави първи стъпки в бизнеса като пече сладки и ги продава.
Финансовото образование за деца е иновативен подход у нас. Вижте как протича един подобен урок във видеото и всички трудности и грешни семейни финансови модели, с които се сблъсква Адриана във ВИДЕОТО!
-
Финанси 7 мин.Нямаме пари – трябва ли децата да знаят? (ВИДЕО) -
Ladyzone 2 мин.АНКЕТА: Колко тежи ученическата раница? (ВИДЕО) -
ESG 3 мин."Работодателите трябва да разбират, че майките не могат да остават след работа" (ВИДЕО) -
Бизнес Видео Подкаст 4 мин.Защо парите не са "коренът на всяко зло?" (ВИДЕО)
-
Финанси 7 мин.Нямаме пари – трябва ли децата да знаят? (ВИДЕО) -
Ladyzone 2 мин.АНКЕТА: Колко тежи ученическата раница? (ВИДЕО) -
ESG 3 мин."Работодателите трябва да разбират, че майките не могат да остават след работа" (ВИДЕО) -
Бизнес Видео Подкаст 4 мин.Защо парите не са "коренът на всяко зло?" (ВИДЕО)
