
Рекорден срив: Безработицата във Великобритания достигна най-високото ниво от 2021 г.
От април работодателите се сблъскат с по-високи разходи, след увеличения на осигуровки
В експеримента се включват програмистите Светлин Наков и Яни Лозанов
По данни DEV.BG към момента в България работят близо 66 000 IT специалисти. Но данни, за периода от януари 2022 г. до януари 2024 г., показват, че търсенето на IT специалисти е намаляло почти 3 пъти на базата на 2000 обяви за работа. Дали с навлизане на AI, тяхната работа става все по застрашена от изчезване?
В последните години AI навлиза във все повече сфери – от писане на текстове, през създаване на изкуство, до програмиране. Именно това постави началото на един нестандартен експеримент: Може ли AI да пише код така, че дори един от най-опитните програмисти в България, Светлин Наков, да не го разпознае?
За да проверим това, заедно със специалиста по AI Яни Лозанов, подготвихме три проекта. Яни има повече от 5 години опит в програмирането, като Full Stack Developer, като половината от този опит е придобит в Германия. Благодарение на него, създаваме три кода.
Всеки от тези трида кода представлява т.нар. To Do лист. Всички проекти имат идентична функционалност, еднакъв интерфейс и написани със сходни технологии (HTML, CSS, JavaScript), но с една съществена разлика - авторите.
Един от проектите е написан изцяло на ръка от човек – Яни Лозанов. Вторият е генериран чрез стандартен AI модел. Третият е създаден от AI агент.
AI агентът е изкуствен интелект, който получава само крайната цел, сам избира подход, пише кода, тества го и го оптимизира. В този случай има и едно допълнително условие. Целта на AI агента беше да заблуди Светлин Наков, че кодът е писан от човек.
Светлин Наков е име, което не се нуждае от представяне в българската технологична сцена. Той има повече от 15 години опит в сферата на технологиите, съосновател е на СофтУни, преподавател, автор на книги, лектор и обучител на поколения програмисти. Неслучайно го поканихме в ролята на „детектив“, който трябваше да анализира трите проекта, без да знае кой е техният автор.
След кратък преглед на всеки от кодовете, Наков започна да прави типичните за един експерт наблюдения. Забеляза, че единият код е твърде чист и структуриран – нещо, което по негови думи подсказва, че е писан от машина. Друг, съдържа малка правописна грешка: „tax“ вместо „task“, което може да е или невнимание от човек, или умишлена уловка.
Особено внимание обърна на неща, които издават човешкото участие, оставени коментари в кода, редове със задачки тип TO DO, различия във форматирането, както и редове, които не са нужни за крайния продукт, но са останали. Всички те са белези на човешко поведение при писане на код – следи от мисловен процес, експериментиране, несъвършенства.
След внимателен анализ, Наков напарви своя избор:
Проект 1 – написан от AI
Проект 2 – написан от AI агент
Проект 3 – написан от човек
Точно тук дойде изненадата. Истината беше, че третият проект, който му се стори най-човешки, всъщност е създаден от AI агент.
Яни Лозанов беше предоставил на AI агента информация за стила и навиците на Светлин Наков, и го инструктира да симулира човешка работа. Агентът дори оставя умишлени следи в кода, които да подведат експерта, закоментирани функции, TO DO бележки, празни редове и неконсистентни решения, които обикновено човек би оставил.
Резултатът? Мисията на AI беше успешна. Един от най-добрите специалисти в страната бе подведен от изкуствен интелект, който вече не само пише логичен и функционален код, но имитира човешките навици и грешки.
След разкритията, разговорът се пренасочи към един по-дълбок въпрос - Как ще се промени професията „програмист“ в ерата на изкуствения интелект?
По думите на Светлин Наков, машините вече са чудесни помощници, но не са пълноценни заместители.
„Голяма част от кода в индустрията днес вече се пише с помощта на машини“, сподели той. „Но зад всяка добре работеща автоматизация стои човек – инженер, който разбира какво и защо прави.“
Според него, в близко бъдеще програмистите няма да изчезнат. Просто техният фокус ще се премести. Те ще бъдат архитекти на системи, ще валидират резултати, ще адаптират и надграждат машинния код, ще задават цели и ще преценяват кога нещо е „достатъчно добро“.
Любопитна част от разговора беше и въпросът дали програмистите вече започват да пишат като машини. Яни Лозанов сподели, че след години използване на AI инструменти, и неговият стил на писане е станал по-близък до този на изкуствения интелект – по-структуриран, по-последователен, по-чист. С други думи започваме не само да учим AI, но и той започва да променя нас.
Този експеримент показа нещо повече от „кой е по-добър в писането на код“. Той демонстрира, че AI вече може да имитира човешкото поведение до степен, в която дори професионалисти не могат да го различат. И ако днес той само пише като човек, то утре може да мисли и решава задачи като него.
Но най-същественото послание остава това: AI не е враг, а сътрудник. Най-добрите програмисти в бъдеще няма да бъдат тези, които пишат най-бързо, а тези, които знаят как да работят с машините, да ги обучават, да ги направляват и да извличат от тях най-доброто.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
От април работодателите се сблъскат с по-високи разходи, след увеличения на осигуровки
Разделянето идва само три години след обединението на Discovery и старата Time Warner