Теменужка Петкова: Държавата ще е безкомпромисна към всеки скок в цените след еврото
Как успехът на еврото накара германците да го искат?
България е сред страните с най-висока цена на електроенергия
За 10 години не е реализиран нито един нов ветроенергиен проект в България, казва Бетина Людмилова
Защо темата за възобновяемите енергийни източници е толкова важна? Какъв дял от енергийния микс на България понастоящем се осигурява от възобновяеми източници? Как едно домакинство може да се възползва от възобновяема енергия? Какъв е процентът на домакинствата в страната, които използват такава енергия? На тези и други въпроси отговаря Бетина Людмилова, административен директор на Българската ветроенергийна асоциация.
„Към края на 2024 г. делът на възобновяемата енергия в електроенергийния микс на страната е около 24%, включително вятър, слънце и хидроенергийни мощности. Най-съществен дял имат фотоволтаичните мощности – 13.5%, следвани от хидроенергийните мощности с 7%, а вятърната енергия се откроява с най-малък дял – едва 3.5%“, обясни Людмилова.
Тя отбеляза, че забавянето на трансформацията на енергийната система на България, съчетано с ограничената свързаност с европейската енергийна мрежа, ни поставя в ситуация, в която през редица дни с повишено производство от възобновяеми източници, борсовите цени в Европа са по-ниски от тези в Югоизточна Европа, включително и в България.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
„Въпреки разведряването, свързано с интегрирането на повече соларни мощности през последните години, България остава сред страните с висока цена на електроенергията – за 2024 г. тя е около 115 евро/MWh. За сравнение – в Дания, където делът на вятърната енергия в потреблението достига 56%, средната борсова цена е 86 евро/MWh. Това представлява разлика от почти 30 евро/MWh, което – на база крайното електропотребление у нас – би означавало 990 млн. евро по-малко разходи годишно. Присъединяването на повече вятърни мощности би допринесло значително за намаляване на средната цена на електроенергията – ключово условие за икономическа стабилност и конкурентоспособност“, посочи тя.
Относно вятърната енергия през 2024 г., най-голям дял от националното потребление отбелязват Дания, Ирландия, Швеция и Германия, като Дания е водеща с 56%. В Германия са присъединени най-много нови мощности през 2024 г. (около 4 GW), с което общата инсталирана мощност достига 72.6 GW, по данни на европейската асоциация за вятърна енергия „WindEurope“. След Германия се нареждат Испания, Франция, Швеция, Италия, Нидерландия, Полша, Финландия и Дания.
Людмилова даде за пример Германия, която значително е напреднала в развитието на вятърната енергетика, превръщайки сектора в приоритет от висок обществен интерес. Този напредък, по думите й, се дължи на няколко ключови мерки: участие на местните общности, което повишава обществената подкрепа; ускорени административни процедури; стабилна и дългосрочна политика, включваща редовни търгове за нови ВЕИ мощности, основани на прозрачен и конкурентен принцип, който осигурява предвидимост за бизнеса.
Тя посочи също, че по данни на Електроенергийния системен оператор към края на 2024 г. в България има 711 MW инсталиран ветроенергиен капацитет на сушата. По думите й, в периода 2004–2014 г. се наблюдава значителен ръст в изграждането на нови ветроенергийни мощности в страната. След този период обаче се наблюдава продължителен застой – в последните 10 години не е реализиран нито един нов ветроенергиен проект.
Целият разговор вижте във ВИДЕОТО!
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
