
Евроинфлация под лупа: Истината зад ценовите страхове в Хърватия
Увеличи ли се инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия след влизането в еврозоната?
Растящите цени и социалното неравенство правят наемането и покупката на жилище почти невъзможни за мнозина
Гърция преживява нов пик в жилищната си криза, като данните на националната статистическа служба ELSTAT сочат, че наемите в страната са се повишили с 10,8% за периода април 2024 – април 2025 г. Паралелно с това, разходите за поддръжка на жилище също са се увеличили – с 5,9%, а покупката на нови апартаменти е поскъпнала с 8,7%. Жилищата, построени след 2020 г., дори отбелязват двуцифрен скок в цените – 10,1%, главно заради поскъпването на строителните материали. *
Най-притеснителното обаче е друго: над половината от наемателите вече харчат повече от 30% от месечния си доход само за наем. Това надхвърля препоръчителния максимум, приеман за устойчив разход за жилище в ЕС.
Фундаменталната причина за напрежението на пазара е продължителният строителен застой в периода 2008 – 2018 г., когато икономическата криза почти парализира сектора. Въпреки че разрешителните за строеж растат стабилно от 2016 г. насам, предлагането остава значително под нуждите на пазара.
През първите 11 месеца на 2024 г. е отбелязан над 30% ръст в жилищното строителство, но строителната активност все още е по-ниска от предкризисните нива. Допълнително притеснение буди и фактът, че инвестициите в сектора се забавят: през 2024 г. ръстът е едва 2,7% спрямо внушителните 24,7% през предходната година.
Съществуващият жилищен фонд е в лошо състояние – над 64% от жилищата в страната са на възраст над 30 години, а мнозина собственици не могат да си позволят основни реновации поради високите цени на материалите. В същото време в Гърция има около 794 000 празни жилища, предимно в градските райони – огромен, но все още неизползван потенциал за облекчаване на кризата.
Търсенето на жилища се увеличава и поради външни фактори. Краткосрочните наеми чрез платформи като Airbnb, както и засилената чуждестранна инвестиционна активност, изтласкват местните купувачи и наематели от пазара – особено в южна Атина, Солун и туристическите острови. Градската концентрация и увеличаващият се брой самостоятелно живеещи хора допълнително натоварват пазара.
Опитът на държавата да смекчи проблема с програмата „Моят дом“, насочена към млади хора и двойки чрез субсидирани кредити, има ограничен ефект. Вторият етап на програмата бележи 59% ръст на записванията само за първите 100 дни, с над 6100 одобрени домакинства и отпуснати кредити за над 734 млн. евро.
Но програмата не решава проблема с предлагането – имотите, отговарящи на условията, са по-малко и по-скъпи от преди, което допълнително вдига цените именно на тази група имоти.
Жилищният проблем в Гърция е многопластов и изисква интегриран подход. Без по-активни политики за обновяване на стария жилищен фонд, стимули за строителство на достъпни жилища и ограничаване на спекулативните инвестиции, жилищната криза ще продължи да се задълбочава.
В дългосрочен план Гърция се нуждае от устойчив жилищен модел, който да отчита реалните нужди на населението – особено на младите, работещите семейства и уязвимите групи.
* Автор Цветан Кръстев
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Увеличи ли се инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия след влизането в еврозоната?
България е на 36-то място в международноти проучване на Clean Cities
От компанията признаха за проблеми с печалбите