Как да разберем дали някой краде ток от нас?
Загубите от незаконно потребление на електроенергия достигат близо 100 млрд. долара годишно
Тази стъпка би се осъществила по препоръка на Световната банка
В обсъждането на финансовата стабилност на местната власт и нивото на собствените ѝ приходи, данъкът върху недвижимите имоти често заема централно място. Причината се крие в остарелите данъчни оценки и липсата на ефективен механизъм за тяхното актуализиране. Именно на този проблем е посветена голяма част от анализа на Световната банка в доклада „Преосмисляне на общинските финанси: Преглед на публичните финанси на поднационално ниво в България“. В документа се разглежда подробно състоянието на имотния данък и се предлагат конкретни стъпки за неговото адаптиране към реалната икономическа ситуация.
Макар на теория да изглежда стабилен, на практика имотният данък изостава значително от динамиката на пазара, особено в редица региони в страната. През 2023 г. общините събират около 400 млн. лв., което е едва 0,22% от БВП – в сравнение с 0,32% през 2014 г. Средно това означава около 62 лв. на човек, но разликите между отделните общини са драстични – от около 502 лв. на човек в туристическата Несебър до под 4 лв. в Сатовча. Световната банка отбелязва, че системата разчита на административна и остаряла основа, която не отразява актуалните цени и не прави разлика между различните квартали и типове имоти, пише в анализ на Института за пазарна икономика.
Облагането се базира на формула, в която влизат базова стойност на квадратен метър и различни коефициенти – за зона, инфраструктура, характеристика на имота, етажност и износване. Проблемът е, че тези стойности не се индексират автоматично и почти не са променяни от 2009 г. Така пазарът расте, но данъчната основа остава непроменена. В София, например, данъчните оценки са между 3,5 и 4,5 пъти по-ниски от пазарните цени, а в най-желаните квартали разликата достига дори пет-шест пъти. Подобна ситуация се наблюдава и в Пловдив, Бургас и някои морски общини. Това води до сериозни несъответствия – сходни жилища плащат коренно различни данъци, често заради остарели зони или неадекватни коефициенти.
Допълнителен проблем създават и широките универсални преференции – като 50% отстъпка за основно жилище или пълно освобождаване при ниска данъчна оценка. Те не са обвързани с доходите на домакинствата и съкращават данъчната база, като според анализа близо една трета от потенциалните приходи не достигат до общините. На това се добавят слабо поддържани регистри и неравномерна събираемост, което води до ниска ефективност и все по-голяма зависимост от трансфери от държавния бюджет.
Като първа и неотложна стъпка експертите предлагат актуализация на данъчната база в срок от 12 до 18 месеца. Това би включвало еднократно увеличаване на базовите стойности и преначертаване на зоните в градовете според настоящата инфраструктура, търсене и качество на средата. След тази корекция трябва да се въведе механизъм за автоматична индексация, който чрез индекс на цените на жилищата ще осъвременява стойностите ежегодно с предвидими и плавни стъпки.
Паралелно с това се препоръчва преминаване от поголовни към целево насочени облекчения. Универсалните намаления не са ефективни – те се прилагат и там, където не са нужни. По-удачно би било да се въведат временни отстъпки според дохода – например чрез ваучери или директно финансирани намаления за домакинства под прага на бедността. Това ще защити уязвимите групи, без да обезсмисля актуализираните оценки и да пречи на реформата.
За да бъде тази реформа ефективна, е необходима и цялостна модернизация на администрирането. Това включва синхронизация между кадастър, имотен регистър и ЕСГРАОН, отстраняване на дублирани и празни записи, въвеждане на електронни известия и разплащания, както и автоматични напомняния. Добра практика е и постепенното въвеждане на промените, особено в чувствителни общини – например чрез временни горни граници за нарастване на данъка и активна комуникация с гражданите.
В дългосрочен план се препоръчва преминаване към пазарна оценка, базирана на обективен анализ на данни, ясна методология и контрол на качеството. Това би могло да започне пилотно в един-два големи града, като се създаде междудисциплинарен екип и се публикуват редовни доклади за точността на оценките. При добре функционираща система, редовната преоценка на всеки 2–3 години с междинна индексация ще осигури адекватна данъчна основа и ще сведе до минимум изкривяванията. Най-същественото е, че подобен модел би гарантирал относителна справедливост – сходни имоти ще плащат сходни данъци.
Реформата обаче трябва да бъде внимателно управлявана, за да бъде приета социално и политически. Нужно е да се предвидят ясни преходни разпоредби, включително кратък тестов период, в който данъчните съобщения да включват информационна бележка с хипотетичната нова сума.
В градовете, където таксата за битови отпадъци все още е обвързана с данъчната оценка, актуализацията на имотния данък трябва да бъде придружена от промяна в посока „замърсителят плаща“, за да се избегне прехвърляне на проблеми от една система в друга. Комбинирането на индексация, ново зониране, по-справедливи преференции и по-добро администриране ще направи системата по-прозрачна и устойчивa. Това не е „повече данъци на всяка цена“, а необходима реформа за по-голяма предвидимост, ред и справедливост – с плавно следване на пазарната реалност, вместо шокови скокове на всеки десет години.
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Загубите от незаконно потребление на електроенергия достигат близо 100 млрд. долара годишно
До края на 80-те години островът функционира като военна база
Олимпиадата се проведе от 10 до 19 юли и събра 320 участници от 84 държави