Лихвени подскоци на куц крак

Емил Хърсев за това, добре ли Mинистерството на финансите управлява дълга и идва ли поредна рецесия заради политиката на централните банки

Автор: Емил Хърсев, д-р ик.*

Миналият понеделник за първи път – не помня колко отдавна, - се провали емисия държавни ценни книжа (ДЦК) на българския пазар. И заваляха коментари, оценки, всички от умерено до отровно критични към правителството. А финансовото ведомство заслужи похвала за решението да откаже изцяло всички поръчки. Те, първо, не изпълниха цялата емисия, 500 млн. лева. Заявени бяха близо 10% по-малко 10,5 годишни облигации. Второ, при средна цена на поръчките, доходът, който щеше да плаща бюджетът, възлиза на 2,43% проста годишна лихва. Ако държавните финансисти бяха приели да платят тази цена, тогава щях да потърся най-тежки обиди. Сега „пазарът“, т.е. , основните купувачи на ДЦК: банки, застрахователи, пенсионни и пр. фондове, заслужаваше добър урок. И го получи. Понеже нашите институционални инвеститори очакваха доходността на ДЦК да расте толкова бързо, колкото цените на тока и агнешкото преди Великден.

Страх и лакомия на финансовия пазар

МФ не успя да пласира нови 500 млн. лв. дълг

Според финансиста доц. Емил Хърсев случващото се е несигурност на пазара

Предишната емисия на облигации със същата срочност, през октомври се пласира при доходност 0.53%г. Към петък, те се търгуваха на вторичния (твърде тънък) пазар около 1.5%г. Без съмнение увеличената доходност, т.е. падналия курс, на българските ДЦК, следва общия спад на курсовете на финансовите пазари и оттам увеличената доходност по държавните книжа, най-вече на германските, спрямо които се котират другите ДЦК в еврозоната и нейната периферия. Но заявки за 2.4%г. и нагоре доходност (близо 5 пъти ръст за 5 месеца) е твърде алчен бид. Плюс несигурност, с видения за бързо покачващи се лихви в близко бъдеще, оттам и нежелание да „затворят“ пари в книжа с падеж след 10 години.

Очевидно се разминават очакванията на емитента и „пазара“ за бъдещите нива на лихвите. А празни приказки са всички конспиративни теории и несвързани брътвежи, които сочат всякакви други причини третата за 2022 половинмилиардна емисия държавен дълг да остане непродадена. Донякъде има основание само аргументът, че правителството „твърде бързо помпа дълг“ – като пласира значителен дълг за кратко време, правителството подклажда фантазии у купувачите, че доходността на ДЦК тепърва бързо ще расте. „Донякъде“, защото обемът на емисиите е обявен в закона за бюджета и в размера на новия дълг изненада няма.

Мисля, че българските инвеститори вече съжаляват за пропуснатата емисия и ще го покажат още на 11 април, когато ще се продават български ДЦК, при това с по-кратък срок. Очаквам поръчките за тях да са при доходност до и под текущата на вторичния пазар (1.5%г.). Министерството на финансите очаква 0%. А дано. Ама надали.

Все пак основният въпрос си остава: какви лихви ни чакат утре, до края на годината, от там нататък?

В мъгла до хоризонта, гледат лихвите на боб.

Ако загубите време да прегледате какво пишат пазарни анализатори и „лихвени стратези“, ще установите, че полза от техните „прогнози“ няма, защото фундаментален анализ и аргументи липсват, а предвижданията се мотивират само с хипотези (на български: слухове и клюки) какви промени ще настъпят в паричната политика на централните банки – и кога. Понеже никой не е сигурен в нищо, извън факта, че инфлацията в еврозоната за последните 12 месеца е 5.8% по официална статистика, т.е. близо 3 пъти над обявената „инфлационна цел“ на ЕЦБ, значи централната банка някак трябва да шава. И почва врачуване в три посоки: как, колко и кога. Оценките варират от 50% до 150% разлика една от друга, сиреч анализаторите не знаят, само гадаят.

Читателите на финансови анализи да помислят каква плява преживят. И струва ли си. Тези хартии се бълват защото колегите това работят, те са длъжни да го правят. Масовата финансова преса от месеци е залята от още по-бозав и кален словесен поток: този казал това, онзи казал друго, третият гуру очаквал … Кашата се забърква от важни шефове на централни банки, които добавят към потока мъгливи заклинания. Нужно е търпение и диалектическа цедка (като онази с „отрицание на отрицанието“), за да отделим малки късчета скрити истини.

Политика на „малките подскоци“

Преди пандемията да стихне, а депресията от затваряне (lock-down) на икономиките да премине, цените тръгнаха. „Бря, бря, бря!“, нададоха пехливански рев централните банкери и показаха, че вече чешат глави и запретват ръкави. Ще борят инфлацията. После се смълчаха и умислиха. Умуваха 6 месеца и току вдигнаха лихвите по „федералните фондове“ (долари по сметка във федералната резервна система, галено „Фед“) … с четвърт процент. И пак тишина.

Сега се заговори, че до Коледа Фед ще качи лихвите с „шест малки скока“. Единствено основание дава една прогнозна графика на Службата по бюджет на Конгреса на САЩ, където личат 6 стъпала на нарастване и прогнозна основната лихва до края на годината – 3.6%.

Европейците веднага предположиха, че ЕЦБ ще следва щатската централна банка, но ще посмали до само два малки подскока през 2022. А лихвата на ЕЦБ по основни операции за рефинансиране е 0% и не е мърдала от 16 март 2016, точно 6 години. По т.нар. „депозитен инструмент“ ЕЦБ начислява отрицателна лихва от 11 юни 2014 насам. От 2019 лихвеният данък се вдигна с 1/4 - от 0.4%г. на 0.5%г.

Ясно е, но да го кажем: централните банки знаят какво да правят, като излезе инфлация: трябва да вдигат лихвите и да свиват паричното предлагане. И гимназистите го учат в часовете по финансова грамотност. Но господарите на паричната политика изчакват, умуват. Защото увеличените лихви ще задушат бездруго нищожния стопански ръст, може да отприщят поредна рецесия (свиване на производството).

Куца политика с (реално) отрицателни лихви.

Съветвам да размисли пак който чака доход от своите спестявания в банки и инвестиции в „безрискови активи“ (кавичките – защото безрискови активи няма, а рискът по най-прехвалените расте най-бързо). Централните банки, особено ЕЦБ, ще продължат да борят инфлацията с викове и закани. Но няма да бързат да мърдат и като предприемат нещо, ще е символично. Ще скачат, ама на куц крак. Въпреки инфлацията, те ще продължават да държат номиналните лихви нулеви или максимално ниски, а реалните (номиналните, намалени с инфлацията) – максимално отрицателни. Каквото да казват, те ще продължат да подхранват с висока ликвидност финансовата система. Един „инструмент“ може с гръмко кудкудякане да затегнат, докато тихомълком охлабват друг. Т.е. ще водят проинфлационна, а не антиифлационна политика.

Има поне две сериозни причини за това. Споменахме първата – за да не рушат бездруго крехката стабилност и нищожния, изкуствено и индуциран със скъпи фискални мерки растеж. Тази причина ще бъде широко обсъждана и обяснявана с искрена загриженост.

Втората причина ще затаят. А тя е същинската. Великите световни сили, всички Г7 държави, са дълбоко затънали в дълг. За всички, освен САЩ (докато доларът остава доминиращата резервна валута в света), това е сериозен проблем. Най-тежък за Франция и Италия. Само реално отрицателните лихвени нива правят дълга на старите индустриални страни изобщо поносим. Отрицателните лихви и инфлацията обезценяват, скрито погасяват дълга за сметка на лихвения данък върху капитала и спестяванията. Ако лихвите се качат над нулата, тежко задлъжнелите държави ще се окажат затънали в дълговото блато.

МФ: Държавният дълг намалява през март

Въпреки че правителството изтегли 1 млрд. лв., то направи погашения за стар дълг от над 2,5 млрд. лв.

Значи лъже г-н Янис Стурнарас, управител на Централната банка на Гърция и член на управителния съвет на ЕЦБ, като уверява, че „банката (ЕЦБ) ще направи всичко необходимо, за да предотврати вкореняването на инфлационния натиск.“ Не, той не лъже, тя (банката) толкова си може. „Необходимо“ в европаричната политика означава: онова, което е нужно на държавите в еврозоната, да не потънат – хеле големите, чиито фалит ще е фатален Съюза. „Необходима“ е куцата парична политика, борба с инфлацията, ама символична. Защото ако инфлацията скача с 6% (лани), а лихвите – ще скочат с 0.25% (ама друг път, после), това е тъкмо куца политика, плацебо терапия, морален сигнал и нищо друго.

След като бе предаден този коментар, на 11.04.2022 Министерство на финансите пласира емисията 3,5 годишни ДЦК при средна доходност 0.88%г. При обем на емисията 500 млн. лв. бяха подадени поръчки за 752.3 млн. лв.

* Авторът е колумнист в най-новия дигитален продукт на bTV Media Group - www.businessnovinite.bg.

Мненията на авторите са лични и не ангaжират редакцията на businessnovnite.bg или bTV Media Group. 

оц. Хърсев е известен финансист и икономист, доктор по икономика и доцент по банково дело. Бил е изпълнителен директор и подуправител на Българската народна банка, член на Консултативния съвет на БНБ и на Сметната палата, както и старши съветник на Комисията по икономическа политика в Седмото Велико Народно събрание.

В богатата му биография се включват още председателство и членство в надзорния съвет и съвета на директорите на редица дружества и банки, той е и управляващ директор на финансова институция „Хърсев“ Ко.

Основната му квалификация е управление на инвестиции, доверителни банкови сделки и инвестиционно банкиране. Преподавател е в УНСС, както и научен секретар на катедра „Финанси“ към университета.

Автор е на три книги и множество публикации, владее четири езика, сред които китайски.