МФ не успя да пласира нови 500 млн. лв. дълг

Според финансиста доц. Емил Хърсев случващото се е несигурност на пазара

Неуспешна се оказа емисията дълг, която се разигра днес, защото не се появиха участници, които да изкупят предложеното количество ДЦК.

Първоначалният план на правителството бе да пласира 500 млн. лв. дълг, за да покрие плащания на хазната. Едно от тях бе в края на март, когато правителството успя да погаси стари задължения в размер на 1,25 млрд. евро, или около 2,44 млрд. лв.

На днешния търг, организиран от БНБ, участниците на пазара подадоха поръчки със съвкупна номинална стойност от 452,45 млн. лв. В тази връзка Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки състоянието на фиска и целта за финансиране при оптимална възможна цена.

От Министерството на финансите не посочват каква е била постигнатата доходност от заявките за облигациите, но очакваха те да са в размер на 1,5%. Ведомството ще продължи балансираната си и гъвкава политика по управление на държавния дълг, който е един от най-ниските в Европейския съюз, имайки предвид както пазарното състояние, така и необходимостта от дългово финансиране.

Обявеният за днес търг бе третият от началото на март. Досега успешно бяха пласирани две емисии на обща стойност 1 млрд. лв.

"Това, което виждаме, е несигурност на пазара", заяви за bTV финансистът доц. Емил Хърсев. По думите му предвид нарастващата инфлация участниците на пазара очакват да получат по-висока доходност. В процес сме и на повишаване на лихвите и от страна на големите централни банки.

МФ: Държавният дълг намалява през март

Въпреки че правителството изтегли 1 млрд. лв., то направи погашения за стар дълг от над 2,5 млрд. лв.

На въпрос дали ситуацията би представлява текущ проблем за хазната, Хърсев посочи, че в правителството има достатъчен фискален резерв.

Финансовият експерт, коментира и възможността при създалата се ситуация да се прибегне до тегленето на дълг от международните пазари. Той посочи, че тази опция винаги съществува, но трябва да се направи добра преценка колко висока би била лихвата по тези облигации. Често на международните пазари те са по високи от вътрешните, защото локалните участници на пазара винаги оценяват по-ниско риска на конкретната държава.