„Ние не сме Дисниленд": Възмущение в Рим заради „гладиаторските“ битки на Airbnb в Колизеума
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Какви са митовете при сделки с инвестиционен фонд?
Мнение
Голяма част от страховете са продиктувани от сделките в края на 80-те години на миналия век
Повечето клиенти, с които работим, предпочитат да направят сделка със стратегически инвеститор. Поради печатането на пари през последните 10 години, и не само, все повече от сделките при продажба на един бизнес се случват с инвестиционни фондове или т.нар. още private equity funds.
Много от собствениците на бизнес са чували какво ли не при сделка с такъв тип фондове, че трудно биха се доверили, когато имат тази възможност. Чували са как тези фондове съкращават персонал, товарят компанията с дългове и се опитват да изстискат всяка една стотинка от нея, за да могат да я препродадат.
Може би голяма част от тези страхове са продиктувани от сделките в края на 80-те години на миналия век и емблематичната сделка за RJB Nabisco от страна на фонда ККР. Има дори заснет филм по тази сделка, който силно препоръчвам. Нещата обаче не стоят по този начин и сега ще се опитам да развенчая някои от основните митове за тези фондове.
1. Много от собствениците смятат, че една сделка с фонд е win-lose ситуация. Т.е. фондът прави пари за тяхна сметка. Да, мениджърите на фондовете се възнаграждават, когато постигнат добра доходност. Те самите се конкурират помежду си пред своите инвеститори, но истината е, че те могат да направят пари само, когато компанията, в която са инвестирали, повиши своята стойност. В типичната сделка фондовете купуват дял, развиват бизнеса заедно с основателя и се надяват след 4-5 години да продават на печалба. Т.е. докато не продадат, няма как да изкарат пари. Има случаи при които правят пари при финансов инженеринг, но по принцип компанията трябва да повиши своята стойност. По този начин и основателите ще спечелят, защото и те имат все още дял в компанията.
2. Предприемачите не смятат, че фондовете добавят някаква стойност, защото не се занимават оперативно с бизнеса. Да, така е на практика, но тяхната роля е друга. Те предизвикват мениджмънта да мисли нестандартно и да търси нови стратегически решения. Помагат да се изгради корпоративна структура, което е особено ценно при последващи сделки с инвеститори. Не на последно място, имат доста контакти в различни сфери на икономиката.
3. Голямо опасение е, че веднъж като направите сделка с фонд за дял от вашата компания, то вие трябва окончателно да се разделите със своя бизнес. Това е основната презумпция, но в последно време се забелязват и нови възможности. Вие, например, може да замените един фонд с по-голям, когато компанията се разрасне. Може да рефинансирате дела им с банков заем. Можете дори да изкупите дела им. Ясно е, че сделка с финансов фонд не е за всеки един бизнес. Компанията ви трябва да има солиден паричен поток, добри възможности за растеж, и много добър мениджмънт, което е основното изискване на всеки един финансов инвеститор. Със сигурност фондът не би купил бизнес в затруднение, освен ако не е специализирал в това, но не бих казал, че една такава сделка е по-лоша, отколкото сделката със стратегически инвеститор.
