
Как е действала и колко пари е измъкнала банкерката, измамила Мартин Петров?
Банкерката е осъдена на 15 години затвор
Експертът очаква в следващите 5 години тройунцията да стигне и дори да задмине 5000 долара
Златото отново е в центъра на вниманието на световните пазари. От началото на годината златото е поскъпнало с почти 50%, а интересът към него като „инвестиция-убежище“ расте както сред институционални, така и сред индивидуални инвеститори. В същото време централните банки по света продължават да увеличават своите златни резерви, а фондовете, обезпечени с благородния метал, отбелязват рекорден приток на капитали.
За това какво стои зад този исторически скок, дали златото има потенциал да премине границата от 4000 долара и какво означава това за българските инвеститори, разговаряме с Макс Баклаян, основател и изпълнителен директор на Tavex България – една от водещите компании у нас в търговията с инвестиционно злато и сребро.
Доларите, еврата и юаните – всички валути се обезценяват, докато златото не се поддава на инфлационните процеси. Само за периода след Ковид-19 доларът и еврото са загубили между 22 и 25% от стойността си заради масовото печатане на пари. Златото е спасение от този процес и все повече хора и институции го осъзнават.
Имаме очаквания за по-ниски лихвени проценти в развитите икономики, особено в САЩ. Наблюдаваме ликвидни намеси на централните банки за контрол на облигационните пазари, както и директно финансиране на икономиките чрез бюджетни дефицити от 6 до 9%. С две думи – все по-отхлабени парични и фискални политики в целия свят. Повече парично предлагане означава повече инфлация.
Златото продължава да изпълнява хилядолетната си роля на пари, докато валутите, с които се разплащаме всекидневно, търпят все по-бърза обезценка.
Не можем да отречем, че златото се възприема като актив, даващ допълнителна сигурност в моменти на турбулентност – икономическа и политическа. Част от ръста в цената може да бъде обяснена и с това, особено след началото на войната в Украйна през 2022 г.
В същото време виждаме огромен интерес от икономически играчи – централни банки, фондове, индивидуални инвеститори. Сегашният бичи пазар е толкова силен, защото стъпва едновременно на всички силни страни на жълтия метал – в среда на геополитическа несигурност и висока инфлация.
Поскъпването на златото е знак за бягство от всички фиатни валути, включително и от долара. Високият темп на ръст както в цените на активите, така и в цените на потребителските стоки и услуги, сигнализира общо повишение на инфлацията. Исторически златото е най-добрата защита от нея.
Нивата на задлъжнялост, особено в развития свят, подсказват, че инфлацията ще остане висока и през следващите 5–10 години, което дава допълнителен хоризонт за инвестиции в злато. Над 330 трилиона долара дълг в световната икономика не могат просто да бъдат изплатени – затова тече процес на средносрочна обезценка на всички фиатни валути.
Купуването в момента е много активно, вероятно продиктувано от бързия ръст в цената. В периода след Ковид-19 и голямото покачване на цените ние отчитаме значително увеличение в търсенето на скъпоценни метали. Българският инвеститор е особено активен при страх от обезценяване на валутите, благодарение на натрупания опит – например от 1997 г.
През последната година в златото като инвестиционен актив влизат много нови хора на различни възрасти. Световната тенденция показва изключително силен интерес от централните банки – особено в страните от БРИКС и Централна Европа, както и нарастващо участие на дребните инвеститори.
Компаниите едва в последните няколко месеца започват по-мащабно да обмислят как да хеджират своите валутни експозиции със злато, след като държавните ценни книжа започват да страдат от инфлационните процеси. Интересно е, че виждаме и институции като Харвард, както и крипто-компании като Tether, да влагат част от капитала си в злато.
Предпочитанията на българския пазар остават 70% кюлчета и 30% монети – това е традиционното разпределение у нас. Златото продължава да е първенец по интерес, но в последните месеци виждаме началото на очакваното „догонване“ от страна на среброто, което отключи и голям интерес към него. Исторически цената на среброто следва тази на златото в съотношение около 15:1, което създава очаквания за значителен ръст и при среброто.
Напоследък моите прогнози се оказват твърде консервативни. Само допреди година очаквах, че ще достигнем цена от 4000 долара за тройунция в рамките на 5–10 години, а всъщност вече сме почти там само 12 месеца по-късно. Същото наблюдаваме и при големите инвестиционни банки – например през февруари Goldman Sachs прогнозираха 3000 долара до 2025 г., а сега очакват 4000.
Не виждам как при сегашните процеси на обезценяване на валутите през следващите пет години няма да достигнем и задминем 5000 долара за тройунция. Златото в долари е поскъпнало с над 50% за последната година и с почти 110% за последните пет, а според мен все още не сме преполовили големия инфлационен цикъл.
Съветът ми е да не се купува злато спекулативно и с кратък инвестиционен хоризонт. Така могат да се избегнат рисковете на потенциално волатилен пазар, какъвто видяхме през 2020 г. Препоръчвам задържане на инвестицията в скъпоценни метали поне за пет години – спокойно и без продажби.
Когато се купува или продава, не бива да се опитваме да уцелим връх или дъно – 95% от движението на всеки финансов актив се случва в 5% от времето. Нацелването на тези моменти е много трудно и не бива да бъде самоцел.
Златото отново доказва, че е стабилен актив, който запазва стойността си във времена на икономическа и политическа несигурност. Препоръчвам на всеки инвеститор да се запознае с историята на златото и ролята му в паричната система.
В нашия Музей на инвестиционното злато в Пловдив, може да научете повече за еволюцията на парите и да вземете своето инвестиционно решение с дългосрочна перспектива и спокойствие.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Банкерката е осъдена на 15 години затвор
Половината от десетте най-добри държави за чужденци в света са в Азия
Близо 3/4 от работещите смятат, че ваучерите увеличават покупателната им способност