1 USD
1.88514 BGN
Петрол
83.63 $/барел
Bitcoin
$16,617.9

Хазната празна?!

Мнение

През 1997 г. 41% от бюджета е отивал за извършване на плащания по външния ни дълг, сега този дял е редуциран кардинално отчита в своя анализ за businessnovinite.bg проф. д-р ик.н Гарабед Минасян

Напоследък зачестиха декларации и обвинения, че хазната се е изпразнила и че правителството все повече и повече се нуждае от емитиране на нови дългове за покриване на разходите си. Като правило подобен вид твърдения не се съпровождат от обективна и достоверна числова информация.

Малко(а) история

Правителството притежава на разположение свой собствен паричен фонд, наречен „Фискален резерв“ (ФР). Той беше формиран при въвеждането на паричен съвет у нас в средата на 1997 г., по предложение на МВФ. Тогава България имаше сериозни проблеми с обслужването на външния правителствен дълг поради неблаговидното си икономическо състояние.

По това време кредитната рейтингова агенция Moody’s бе приписала на България кредитен рейтинг „В“ – най-ниският кредитен рейтинг в клас „спекулативен“ (под този рейтинг се влизаше в клас „боклук“). Другите две световни кредитни рейтингови организации от групата „големите три“ (Standard & Poor’s и Fitch IBCA) все още не бяха стартирали ранжирането и рейтинговането на българските дългови емисии.

Поради високите лихвени проценти всяка нова дългова емисия беше проблемна. Показателно е, че през 1997 г. лихвените плащания по правителствения дълг отнемаха повече от 41% от бюджетните разходи! За сравнение през 2021 г. същите по характер лихвени плащания формират едва 1,2% от бюджетните разходи.

Необходимостта от поддържането на подобен ФР бе продиктувана от трудностите на правителството за регулярно обслужване на външния си дълг. Идеята бе правителството да разполага със съответен паричен ресурс, който да осигурява безпроблемно обслужване на външни финансови задължения.

Четвърт век по-късно бюджетната и дългова ситуация в България е коренно различна. 

Структура и динамика на фискалния резерв

Съгласно Закона за публичните финанси ФР включва всички банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините и техните разпоредители), както и други активи и вземания от фондове на ЕС.

ФР се поддържа по депозити в БНБ и в ТБ. Размерът на депозитите се колебае в зависимост от необходимостта от държавно финансиране на едни или други мероприятия. Преобладаващата част от ФР (примерно около 95%) е в БНБ.

Във ФР се включват фондове с различно предназначение: (1)Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (Сребърен фонд); (2)Национален фонд към Министерството на финансите (МФ); (3)Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция; (4)Учителски пенсионен фонд. МФ стопанисва фондовете и има задължения към държавните субекти, които се водят разпоредители на съответните фондове. 

Като цяло ФР акумулира немалко средства. Колебанията на депозитите по ФР в БНБ са представени на Фигура 1. Средствата от сумите по Фигура 1 са покрити изцяло от международните валутни резерви на страната, които се инвестират от БНБ в безрискови финансови инструменти в съответствие със Закона за БНБ. В годините след въвеждането на паричния съвет у нас е имало периоди, в които МФ е получавало доход от БНБ, калкулиран като лихви върху депозитите, но поради напрегнатата финансова ситуация в световен план в последните години такива приходи не са калкулирани. МФ не получава никакъв доход от поддържаните депозити по ФР в БНБ.

Рационално управление на фискалния резерв

Описаните по-горе задължения на МФ към държавните субекти, собственици на включени във ФР фондове, не означава, че те (паричните задължения) трябва да са налични непрекъснато в пълен размер. Съществува аналогия с поддържаните от граждани и икономически агенти депозити в банковата система. ТБ имат задължения към собствениците на депозитите, но те (депозитите) не са налични. Акумулираните от ТБ финансови ресурси са разпределени във вид на кредити. Това е причината, поради която тегленето на крупна депозитна сума от ТБ следва да става след предварително уведомление и съгласуване.

Поддържането от МФ на депозити по ФР, представено на Фигура 1, не е финансово безобидно. Сравнима е ситуацията, в която определен субект притежава депозит в ТБ, депозитът е със символична доходност, но при необходимост от финасов ресурс емитира дълг (кредит) към ТБ, за който плаща несимволични лихви. В контекста на държавните финанси се оценява, че МФ поддържа ФР, чието обслужване струва на Консолидирания държавен бюджет (2015-2020 г.) близо 3% годишно, без реална възвръщаемост. Това проличава и от отчетите на МФ за доходността на средствата от ФР. Ненужно направените лихвени разходи не са пренебрежими – например за 2015-2020 г. средногодишните лихви за поддържането на ФР се оценяват на повече от 250 млн.лв., които иначе биха могли да се използват за подобряване на определен вид публични услуги!

Поради характера на дейността си МФ има периодично необходимост от изпълнение на парични задължения и разпределение на финансови средства, с които към конкретния момент то не разполага. В такива случаи широко разпространената съвременна практика е емитиране на държавен дълг, който е краткосрочен (3-6 месечен) за покриване на текущи оборотни финансови ангажименти.

Заключение

Понятието „Изпразнена хазна“ в съвременната пазарна икономика не съществува. Средствата, които МФ събира във вид на бюджетни приходи, не са предвидени за натрупване на резерви. Тяхното предназначение е да финансират конкретни държавни дейности. Оценката на дейността на МФ, респ. на държавата, не е свързана с наличността на натрупани държавни финансови ресурси, а с качествато на публичните услуги. При недостиг на налични финансови ресурси за оперативни цели, както и за изглаждане на разновременни бюджетни парични постъпление и разходи, МФ емитира свой собствен дълг. Умението на макроикономическото финансово управление се оценява с недопускането на нарастващи напрежения при обслужването на дълговите си емисии.

Използването на понятието „изпразнена хазна“ в съвременната пазарна икономика е израз на неразбиране на същностните особености на функциониране на държавните финанси. Звучи политически ефектно, но е изпразнено от съдържание.

Автор: Проф. Гарабед Минасян

Проф. Минасян е професор по финанси и макроикономика, доктор на икономическите науки, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на управителния съвет на БНБ.

Специализирал е в СССР, Великобритания и Австрия, завършил е курсове за Финансово програмиране и управление на външния дълг.

Участва в над 50 научни международни и национални проекта, изнася доклади на научни форуми, автор е на множество учебници и монографии, има над 800 международни и национални научни публикации, студии и статии.

Той е носител на редица отличия, сред които Първи лауреат на академична награда „Проф. Станчо Чолаков“ и орден „Стара планина”, втора степен, за „Изключително големи заслуги към Република България в областта на икономическите науки.

Мненията на авторите са лични и не ангaжират редакцията на businessnovnite.bg или bTV Media Group

Още от проф. Гарабед Минасян

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

С 8 "квартала" на борда: Най-големият круизен кораб излиза в открити води през 2024 г.

Coldplay
+19

Галерии