Депозити по време на COVID-19

С 36,4% нараства общият обем на депозитите за последните три години, отчита в своя анализ за businessnovinite.bg проф.д-р ик.н Гарабед Минасян

Здравната криза от 2020-2021 г. беше невиждана и непредвидима. Тя засегна начина на живот на хората, както и доходите им. В търсене на възможности за подпомагане на населението правителството се ангажира с осигуряване на компенсации, помощи и субсидии.

Исканията бяха много, от различни слоеве на населението и работодателски организации и продължават да набъбват.

Същевременно има трудности при оценката на въздействията от кризата и най-вече – на структурните изменения.

Информацията не е еднопосочна. НСИ отчете спад на БВП за 2020 г. по съпоставими цени от 4,4%, но и прираст на БВП за следващата 2021 г. от 4,2%.* Крайното потребление обаче продължи да бележи позитивен прираст – от 1,5% през 2020 г. и цели 7% през 2021 г.

Общо за трите години 2019-2021 г. БВП нараства в съпоставими цени с 3,6%, а номинално – с 20,7%. Сходната динамика на крайното потребление е 14,1% и 25,7%!

Европейската статистическа служба Евростат отчита за България ненамаляващ БВП на човек от населението в текущи EUR, а за последните три години общият прираст на показателя е 23,1%.

Депозитни измерения

Динамиката на депозитите може да се приеме като форма на алтернативен измерител. По отделни години се наблюдават конюнктурни колебания на депозитите, поради което е препоръчителна оценката за по-дълъг период. По-специално в случая са агрегирани трите години 2019-2021 г.

За посочените три последователни години е фиксиран позитивен прираст на депозитите. Общият обем на депозитите за последните три години нараства в номинални измерения с 36,4%! Прирастът е малко по-висок за нефинансови предприятия (37%) и по-нисък за домакинства и НТООД (29%).

Депозитите на домакинствата удариха нов рекорд

Бизнесът задлъжня с 1.7 млрд. лв. за година

Заслужава да се съпоставят следните три прирастни индикатора за последните три години:

• (1) номинален прираст на БВП от 20,7%;
• (2) номинален прираст на крайното потребление от 25,7 %;
• (3) номинален прираст на депозитите от 36,4%

Видимо официалната статистика на НСИ за динамиката на БВП не представя цялата истина. Депозитите са част от по-широката парична маса М2 и тяхната динамика би следвала да кореспондира с динамиката на БВП. Връзката се осъществява чрез скоростта на парично обращение.

При нас скоростта на парично обращение намалява, което се демонстрира и от изпреварващия прираст на парите в обращение.
Населението и икономическите агенти са склонни да натрупват парични запаси и да се въздържат от тяхното използване.

Проблемът опира до замразяване и недоизползване на съществуващи финансови и материални ресурси.

Причините са свързани с отсъствие на стимулиращ инвестиционен климат, както и с непренебрежима несигурност за утрешния ден.

Както в единия, така и в другия случай проблемите опират да качеството на макроикономическото управление, което не съумява да създаде необходимите предпоставки за ефективно използване на съществуващите както явни, така и неявни финансово-икономически възможности.

Депозитни структурни изменения
На Фигура 1 са представени съвкупните темпове на прираст на левовите депозити на нефинансови предприятия и домакинства общо за трите разглеждани години, по размер на депозитите. Те индуцират и провокират определени размисли.

Снимка: btvnovinite.bg

Дори и при изживяваната криза от 2020-2021 г. се забелязват съществени структурни особености, свързани с прираста на депозитите.

С голяма скорост нарастват сравнително големите депозити както на нефинансовите предприятия, така и на домакинствата, докато при по-малките депозитни натрупвания се забелязва относителна редукция.

Най-бързо нарастват левовите депозити с размер 200-500 хил. лв. – с близо една пета средногодишно за последните три години. Нараства чувствително и броят на депозитите в тази група – от около 12 хил. бр. през 2018 г. на близо 20 хил. бр. през 2021 г.!

Указаните структурни изменения корелират със социалното разслоение на обществото. По оценки на Евростат то е най-високо у нас за ЕС и продължава да се влошава.

Подобно високо социално разслоение е задържащ фактор за ускорен икономически растеж, а и индуцира социално напрежение.

Фактор за отчетеното социално разслоение е данъчната система, която допуска все по-явно и по-релефно разделение между бедни и богати слоеве на населението.

Снимка: iStock

Що се касае за левови депозити над половин милион лева, там се открояват нефинансови предприятия, които по една или друга причина се въздържат от инвестиционна активност. Причината е най-вече в оценката за недобър инвестиционен климат.

Заключение
Приведената информация показва, че дори и при безпрецедентните кризисни 2020-2021 г. се забелязва немалко общо натрупване на депозити на нефинансови предприятия и домакинства.

Задължение на макроикономическото управление е да навлезе в дълбочина, в процеса, да разкрие причините за чувствителните депозитни структурни изменения и да съгласува своята дейност с отчетната информация.

Политиката на подпомагане на бедстващи слоеве от население и производители във вид на компенсации, помощи и субсидии следва да е добре премерена и внимателно формирана.

Заради скъпия ток: Бизнесът изтегли близо 1 млрд. лв. от банките за месец

Общият размер на депозитите се понижи отново под 100 млрд. лв., след като септември премина за първи път този праг

Държавното социално-икономическо подпомагане при пазарно действащи правила е спорна, непрепоръчителна и проблемна. Като правило всяка социално-икономическа криза (непредвидени такива сме имали и ще имаме в бъдеще) е сигнал за някакво ново начало.

Населението и икономическите агенти следва да са на ясно с наличието на възможни неочаквани и непредвидими социално-икономически кризисни явления, да имат потенциална готовност за ангажиране с алтернативна инвестиционна активност и да се настроят своевременно към променените реалности. Подобен тип поведение предполага и добре насочено икономическо образование.

Несгодите от кризисните явления следва да се разпределят относително равномерно сред различните слоеве на населението.

Недопустимо е от социална гледна точка да се допуска ущърб за дадени слоеве на населението при паралелно забогатяване на други слоеве на населението. Изминалите години показват, че в българското общество се натрупват богатства, но несъобразено разпределени.

Макроикономическото управление следва да вижда, да отчита и да се съобразява с формиращите се социално-икономически диспропорции. Те са източник на нежелано социално напрежение, нерядко свързано с непредвидими обществени сътресения.

*Данните на НСИ за 2021 г. са предварителни.

Проф. Минасян е професор по финанси и макроикономика, доктор на икономическите науки, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на управителния съвет на БНБ.

Специализирал е в СССР, Великобритания и Австрия, завършил е курсове за Финансово програмиране и управление на външния дълг.

Участва в над 50 научни международни и национални проекта, изнася доклади на научни форуми, автор е на множество учебници и монографии, има над 800 международни и национални научни публикации, студии и статии.

Той е носител на редица отличия, сред които Първи лауреат на академична награда „Проф. Станчо Чолаков“ и орден „Стара планина”, втора степен, за „Изключително големи заслуги към Република България в областта на икономическите науки.

Мненията на авторите са лични и не ангaжират редакцията на businessnovnite.bg или bTV Media Group.