Цената на Освобождението

Какви са били икономическите интереси зад Руско-турската Освободителна война?

На 3 март се навършват 145 от Освобождението на България.

На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 до 1878 година. Не е тайна, че войните са най-скъпоструващото начинание за всяка една държава.

Какви са финансовите измерения на конфликта и може ли да се направи оценка на вложените ресурси от  двете страни – businessnovinite.bg разговаря с историка д-р Александър Стоянов.

Той е автор на книгата „Руско-турските войни 1569-1878 г.“, която е единственото в света пълно изследване на всички конфликти между Русия и Османската империя. Стоянов е асистент към Института за исторически изследвания на БАН. Автор е на 7 монографии и над 250 статии в различни издания и електронни платформи.

• Какви са били икономическите интереси зад Руско-турската Освободителна война?
• Може ли да се направи оценка на финансовите измерения на войната?
• Какви са били най-големите икономически предизвикателства пред България след Освобождението?

Отговорите на тези въпроси можете да прочетете в интервюто с историка д-р Александър Стоянов.

Какви са били икономическите интереси зад Руско-турската Освободителна война?

А.С.: От гледна точка на икономическото развитие на Русия, Освободителната война е конфликт с голяма важност. На първо място, Русия се стреми да анулира ограниченията в корабоплаването в Черно море, които са й наложени от победителите в Кримската война според Парижкия мир (1856 г.). Северната империя няма право на свой собствен боен флот в Черно море, също така е ограничена възможността  за преминаване на Проливите.

Освен военноморския проблем, Русия е загубила Южна Бесарабия (дн. Украйна), която е давала на Петербург достъп до делтата на р. Дунав и съответно Русия е имала право да се смята за „дунавска държава“ – т.е. да се ползва  всички икономически права и привилегии за корабоплаване по реката. Обръщам внимание, че през XIX век р. Дунав е една от търговските „магистрали“ на Европа – корабите, плаващи по нея стигат от Черно море чак до Германия, което позволява на Русия да търгова директно с цяла Централна Европа.

Загубата на Кримската война също е намалила влиянието на Русия по отношение на християнските поданици на султана. Това касае не само политическите възможности, но и влиянието на руските търговски представители. В този смисъл, една победа може да даде на Северната империя възможност за по-добро позициониране на интересите й на османските вътрешни пазари.

От гледна точка на Освобождението на България, Русия би придобила ценен търговски партньор, който да се превърне в нова дестинация за износ на руската продукция. Нещо повече, една голяма България с достъп до Егейско море, може да се използва от руснаците като транзитна зона, чрез която стоки да се прекарват директно през българските земи към Егейско море до пристанища като Кавала или Дедеагач, от където стоките да навлизат директно в Егейско море, като по този начин се преодолее частично зависимостта от османския пропускателен режим на Проливите.

Всички тези и други възможности са и причината британската дипломация да подкрепя целостта на Османската империя и да се стреми да ограничи размера на освободените български земи. Британците се притесняват, че български излаз на Егейско море е равнозначна на руско проникване в Средиземно море.

По това време, средиземноморския маршрут през Суец към Индия е най-важната икономическа артерия на Британската империя. Лондон не може да си позволи руско присъствие, което да заплашва интересите на британците дори индиректно. Припомням, че през 1870-те двете империи са в разгара на „Голямата игра“ – нещо като Студената война, но през XIX век. Всеки успех на Русия, автоматично се третира като провал за Британия.

Може ли да се направи оценка на финансовите измерения на войната? Какви ресурси са били вложени от двете страни, колко големи са били армиите, с какво въоръжение са разполагали и т.н.

А.С.: Войните са най-скъпоструващото начинание за всяка една държава. През XIX век конфликтите са поглъщали огромни по размер средства, надвишаващи като процент съвременните разходи спрямо БВП. Трудно е да се даде точна оценка за това каква е съвременната себестойност на Освободителната война. От официалната статистика на Руската империя става ясно, че за бюджетната 1877/78 г., Русия харчи 205 000 000 рубли за издръжка на армията и флота.

Не е ясно какъв процент от тези суми са изразходвани директно за военните действия, но според доклада на Министерство на финансите на Русия, извънредните разходи за продоволствие, муниции и оръжия, които не могат да се покрият от наличното в складовете, възлизат на ок. 10 000 000 рубли. Приравняването на тези суми към съвременна валута е изключително рисковано начинание, но реално разходите по военните министерства възлизат на 30% от общия държавен бюджет за 1877/78 г.

Що се отнася до числеността на армиите Османската империя започва войната с ок. 250 000 войници под оръжие на Балканите и общо 500 000, ангажирани за цялата война. Русия мобилизира 120 000 за действия на Балканите, 40 000 за война в Кавказ и 60 000 резерв. В хода на войната руските войски ще се увеличат до общо 530 000 души, мобилизирани от военно-инспекционните области.

По-голямата част от действащата на Балканите руска войска е събрана от Украйна, включват се и части от Полша, Прибалтийските територии и Финландия. От османска гледна точка прави впечатление включването на части от арабските владения на империята, както и мобилизирането на нередовни контингенти от днешна Източна Турция и Ирак.

По отношение на въоръжението, османците превъзхождат руснаците, тъй като разполагат с модерно британско, френско и германско въоръжение. Те са закупени чрез щедрите, но изключително неизгодни заеми, които Лондон и Париж отпускат на Портата между 1854 и 1876 г. Общо тринадесет големи заема за 20 години превръщат империята в икономически васал на Великобритания.

Това дава възможност на Острова да диктува политиката в Истанбул. Също така, това е и причината Великобритания така ревностно да брани Османската империя – не от анти-български чувства, а за да гарантира, че Портата ще остане платежоспособна и ще може да връща редовно заемите си.

Какви са били най-големите икономически предизвикателства пред България след Освобождението (може ли да се направи някакъв паралел с настоящите)?

А.С.: След Освобождението, България е изправена пред три сериозни предизвикателства. На първо място, това е необходимостта от изграждане на собствена икономика. България трябва да създаде икономическо законодателство, трябва да положи основите на собствена индустрия, трябва да възстанови, регулира и разшири търговската мрежа.

 

Същевременно е нужно да се реши тежкия поземлен въпрос, което е частично преодоляно след изземването на земите на изселниците мюсюлмани – над 1 000 000 души напускат българските земи по време и след Освободителната война. На дневен ред е и въпроса за железниците – как и къде да бъдат строени, дали да са държавни или частни. Трябва да се създадат и адекватни пристанища за нуждите на морската търговия. До Съединението, Варна е единствената възможност.

На второ място идва предизвикателството от това да се поемат външните дългове и задължения, вменени на България по силата на Берлинския договор. България е длъжна да спазва всички договори (доста неизгодни), подписани между Високата Порта и Великите сили преди Освобождението.

Същевременно, България дължи годишен данък на Османската империя и трябва да поеме процент от задълженията по външните заеми, които Портата дължи. Успоредно с това, България трябва да изплаща окупационния дълг, който се полага на Русия за периода на окупация и администриране на българските земи от лятото на 1877 до лятото на 1879 г.

На трето място, но не и по значение, ограничената от своя васален статут България трудно може да се надява да подпише адекватни договори за търговия с другите държави. На теория, цялата дипломатическа дейност на София трябва да се консултира с Истанбул. Това означава, че България трябва много ловко да лавира във външната си политика и да ухажва европейските си партньори.

Отделно от тези проблеми, българите се сблъскват с една неочаквана последица от свободата – появата на граници.

Откъсването на българските земи от общия османски пазар, е тежък удар за много занаятчии и производители, които от десетилетия обвързват продукцията и работата си с османската търговска система. Сега, когато се появяват граници, много дребни занаяти започват да отмират, особено такива, свързани с традиционния поминък.

Тази ситуация ще се задълбочи с появата на фабриките и навлизането на европейски фабрични стоки, които постепенно ликвидират частните занаяти. Типичен пример е ножарството – с Освобождението, нуждата и правото на гражданите да се разхождат с ножове в поясите намалява драстично и това води до рухване на работата на редица занаятчии – не само ножарите, но и точилари и производителите на кожени кании. Удар понасят и скотовъдците, отглеждащи овце.

Появата на граници означава, че вековната традиция за прехвърляне на стада от Балкана през Тракия към Родопите и обратно, е прекъсната. Това води до сериозни изменения в животновъдството. Това е и причината за постепенното преселване на население от Балкана към Мизия и Добруджа, където след изселването на мюсюлманите, се отваря възможност за по-лесно придобиване на земи и пасища.