БГ Бизнес
Утре ще пристигне ядреното гориво от Westinghouse в АЕЦ "Козлодуй"
Днес товарът пристигна с кораб до пристанището във Варна
TL;DR. Разучихме ли се да четем?
Корпоративни истории
Дългите анализи във вестниците останаха в миналото
TL;DR. Сигурно сте попадали на това съкращение. Е, ако не сте имали време да проверите откъде идва: Too long; didn't read. „Много дълго, не го прочетох“. Как стигнахме до времето, когато мозъците ни се разучиха да четат дълги текстове? Защо все по-често минаваме диагонално по буквите на екрана? Отива ли си завинаги феноменът на четенето на романи? И… опасно ли е това за нас като вид?
Бързай бавно
Снимка:
iStock
Дългите анализи във вестниците останаха в миналото, днес възприемаме информацията от онлайн резюмета, максимално удобна, съкратена, лесна за възприемане…
Всеки е усещал, че понякога просто сканира съдържанието на поредната безсмислена статия, която е отворил във фейсбук заради примамливото ѝ заглавие. Или по-скоро „скимира“, както е модерно да се казва – „отхапва“ си оттук-оттам от текста, няма време да го чете така, както „поглъщахме“ книгите – дума по дума.
Това явление със сигурност се отразява много сериозно върху начина, по който възприемаме света. Компютърната епоха революционно промени не само подхода ни към текстовете, но и като цяло способностите ни да възприемаме информация. Все повече свикваме да сканираме за ключови думи, да пропускаме нюансите в опит да усвоим още и още информация.
Донякъде странно предвид казанотото дотук, оказва се, че днес по-успешни онлайн са по-дългите текстове. Според редица проучвания, що се отнася до блоговете например, средната дължина на успешните постове през последните години расте. Днес се говори за повече от 2000 думи, такива текстове се оценяват най-високо и от гугъл.
Снимка:
pexels.com
Кратко и ясно
Парадоксът е само на повърхността. Истината е, че по-дългите текстовете се котират просто защото в тях е събрана цялата информация. Не всеки влиза, за да прочете статията, повечето хора я избират, знаейки, че в многото ще намерят това малко, което им трябва. Скимирайки текста или дори търсейки по ключова дума в браузъра. Доказателство за това: въпреки че средната дължина на успешните текстове расте, времето, прекарвано на съответните страници от средния потребител, намалява.
Тоест, „TLDR проблемът“ изобщо не идва от това, че не четем дълги текстове. А че сме напът окончателно да се отучим да четем внимателно, съсредоточено, дума по дума.
Най-голямата разлика идва от самото ни изначално отношение към текста. Преди броени години, за да стигнат думите ни до стотина читатели, единственият път щеше да бъде да пишем във вестник, с часове да мислим всяка дума. После над нея грижливо да остави следа редакторът, ако трябва, да ни върне текста за усъвършенстване. И накрая, след като работният цикъл и печатната преса се завъртят, той да се появи на хартия. Където пък да живее много дълго – и след години някой закъснял читател може да ни се обади за фактологична грешка.
Днес пишем. И постваме. После пишем и постваме. Пишем и постваме, буквите и думите летят безкритично. Да, има и онлайн медии, които по някакъв начин запазват стария стил на създаване (и евентуално четене) на текстове. Но те са малцинство, пазарът ги помита. Сърцераздирателният пост във фейсбук се споделя и споделя с всичките си безброй граматични грешки, цялата прибързаност, паразитни думи, лоша структура…
Снимка:
Istock.com
Бързак
Така редактирането остава за нас. Четейки, подсъзнателно се опитваме да се доберем до смисъла през мъглата и постепенно свикваме. Забравяме да обръщаме толкова внимание на това как е написан текстът, бързаме да лайкнем и скролнем.
Преди около 6000 години създаването на първите протописмености води до последната значима историческа промяна в мозъка ни като вид, смятат днес невронауките. Тя започва със способността ни да съхраняваме елементарна информация – колко овце имаме, за да завърши с това, че вече сме способни да четем, да пишем, да мислим абстрактно, да обработваме обеми от информация, които и досега не са по силите на никой друг вид на Земята.
„Четящият мозък“ постепенно отприщва след себе си феномени като критичното мислене, аналогиите, аналитичния поглед, отчитането на различните гледни точки (основната точка, позволяваща изобщо да говорим за демокрация) и дори емпатията.
Големият въпрос обаче гласи: каква част от тези явления би могла да бъде повлияна от фундаменталната промяна в начина, по който четем?
Както пише преподавателката от МИТ Шери Тъкъл, цитирана от „Гардиън“ – ние като общество не грешим, че включваме иновациите в живота си. Но бъркаме сериозно, защото игнорираме въпроса какво разрушаваме или губим с дадена иновация.
В процеса, когато цели поколения минават от хартията изцяло на електронния носител, си струва да си задаваме въпроси за това от какво може би се лишаваме.
В книгата си „Третата вълна“ социологът Алвин Тофлър говори за раждането на „клиповото мислене“. Съвременният човек получава значително повече информация в сравнение с предците си. Какво ти повече – днес за няколко часа онлайн се сблъскваме с повече информация, отколкото няколко поколения назад са получавали за целия си живот.
Снимка:
iStock
За да успеем да се справим с тази лавина, се опитваме да я фрагментираме, да си „вземем“ само онова, което ни върши работа. Вместо филм, възприятието ни вече е от накъсани образи, като в музикален клип. Светът се превръща в калейдоскоп от факти и събития без взаимовръзки и сюжет.
Скимиращото четене е естественото последствие, особено когато дойде и подсъзнателната ни нужда да искаме още и още информация, да скролваме ли, скролваме...
От какво наистина се лишаваме по този начин и струва ли си да обръщаме повече внимание? Как се променя възприемането на информацията в зависимост от медията, от скоростта на четене, от концентрацията? Дали махалото няма да се върне и старите истории няма да се окажат на мода?
Още по темата четете на сайта Дигитални истории.
