TL;DR. Разучихме ли се да четем?

Дългите анализи във вестниците останаха в миналото

TL;DR. Сигурно сте попадали на това съкращение. Е, ако не сте имали време да проверите откъде идва: Too long; didn't read. „Много дълго, не го прочетох“. Как стигнахме до времето, когато мозъците ни се разучиха да четат дълги текстове? Защо все по-често минаваме диагонално по буквите на екрана? Отива ли си завинаги феноменът на четенето на романи? И… опасно ли е това за нас като вид?

Снимка: iStock

Дългите анализи във вестниците останаха в миналото, днес възприемаме информацията от онлайн резюмета, максимално удобна, съкратена, лесна за възприемане…

Всеки е усещал, че понякога просто сканира съдържанието на поредната безсмислена статия, която е отворил във фейсбук заради примамливото ѝ заглавие. Или по-скоро „скимира“, както е модерно да се казва – „отхапва“ си оттук-оттам от текста, няма време да го чете така, както „поглъщахме“ книгите – дума по дума.

Играта, която донесе милиони… 20 години по-късно

Всичко започна с: „Искам да напиша игра, която бих искал да играя“, казва едният от създателите й

Това явление със сигурност се отразява много сериозно върху начина, по който възприемаме света. Компютърната епоха революционно промени не само подхода ни към текстовете, но и като цяло способностите ни да възприемаме информация. Все повече свикваме да сканираме за ключови думи, да пропускаме нюансите в опит да усвоим още и още информация.

Донякъде странно предвид казанотото дотук, оказва се, че днес по-успешни онлайн са по-дългите текстове. Според редица проучвания, що се отнася до блоговете например, средната дължина на успешните постове през последните години расте. Днес се говори за повече от 2000 думи, такива текстове се оценяват най-високо и от гугъл.

Снимка: pexels.com