
Нова компания започна да се търгува на Борсата
Компанията е учредена съвместно от Българска фондова борса
Какво казват докладите на ЕЦБ и ОИСР
Икономическите перспективи пред Европа и еврозоната се замъгляват от търговски напрежения и глобални рискове, включително заплахи за мита от страна на САЩ. Въпреки че световните и регионалните икономически процеси са важни, хората най-вече се интересуват от това как тези фактори се отразяват на ежедневието им. За домакинствата инфлацията остава една от най-големите тревоги.
През 2024 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), възлиза на 2,4% по данни на Евростат. Този общ показател отразява цялостното поскъпване на потребителските стоки и услуги.
Съгласно юнските прогнози на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2025 г. инфлацията в еврозоната се очаква да се понижи до 2,0%, през 2026 г. – до 1,6%, а през 2027 г. да се върне на 2,0%.
Едновременно с това енергийният компонент на инфлацията се прогнозира да остане отрицателен до края на 2026 г. и да се повиши през 2027 г. поради „the climate change-related fiscal measures“, уточняват от ЕЦБ.
Докладът Economic Outlook на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съдържа прогнози на ниво държави.
Сред 30-те европейски страни с налични данни в почти половината инфлацията се очаква да се повиши към края на 2025 г. спрямо 2024 г.
В някои случаи обаче промяната – независимо дали е увеличение или спад – е много скромна, до 0,3 процентни пункта (п.п.).
Най-голямо изменение в процентни пункта се прогнозира за Литва – покачване от 0,9% на 4,0%, следвана от Латвия (от 1,4% на 3,6%). Въпреки това тези страни няма да попаднат в челната петица по ниво на инфлация през 2025 г.
В Литва нарастващите цени на храните и енергията оказват съществен натиск върху инфлационния показател. В Латвия базисната инфлация – която изключва енергията и храните – ще остане висока заради силния ръст на заплатите, свързан с недостига на работна ръка, а цените на храните също се повишават, сочи докладът на ОИСР.
Повишението на инфлацията също ще надхвърли 1 п.п. в България (1,4 п.п.) и Унгария (1,2 п.п.) през разглеждания период.
В Италия, Финландия и Ирландия се очаква инфлационният показател да се увеличи с 0,8 п.п. или повече.
Между 2024 г. и 2025 г. Турция се очертава да регистрира драматичен спад на инфлацията – с 27,1 п.п., от 58,5% на 31,4%. Въпреки това страната ще остане краен аутсайдер, тъй като второто най-високо равнище в Европа се прогнозира в Унгария – едва 4,9%.
Извън Турция най-големи понижения на инфлацията през този период се очакват в Исландия (-2,4 п.п.), Швеция (-1,5 п.п.) и Белгия (-1,4 п.п.).
През 2025 г. сред петте най-големи европейски икономики Обединеното кралство се очаква да отчете най-висока инфлация – 3,1%. За разлика от него, Франция ще има най-ниска инфлация през 2025 г. – 1,2% – благодарение на намаленията на електрическите тарифи.
Също така през 2026 г. Франция се прогнозира да запази най-ниското инфлационно равнище сред голямата петорка – 1,66%, докато Великобритания ще има най-високо – 2,28%. За Италия се предвижда инфлация от 1,88%, за Испания – 1,91%, а за Германия – 2,13%.
Очакванията са през 2026 г. инфлацията да спадне спрямо 2025 г. в повечето европейски държави, като само пет страни ще отчетат увеличение.
Най-голямо покачване се прогнозира в Швеция – с 0,7 п.п. от 1,3% на 2,0%, следвана от Франция с увеличение от 0,5 п.п. – от 1,2% на 1,7%.
Въпреки това Франция ще продължи да има второто най-ниско равнище на инфлация сред всички държави.
Извън аутсайдера Турция (-12,9 п.п.) най-значителни спадове се очакват в Естония, Хърватия и Литва – съответно с над 1,5 п.п. Сред големите икономики Обединеното кралство се очаква да отчете спад от 0,8 п.п., докато Испания ще регистрира понижение от 0,5 п.п.
ОИСР прогнозира, че с изключение на Турция (18,5%) никоя друга европейска държава няма да премине границата от 3,7% инфлация през 2026 г. Показателите се очаква да варират от 0,6% в Швейцария до 3,6% в Унгария и 3,4% в Румъния. В останалите 27 страни инфлацията се прогнозира да остане под 2,8%.
С Франция като втората най-ниска след Швейцария – 1,7% – инфлационните нива в много държави се очаква да се съсредоточат между 1,7% и 2,7%.
Докладът на ЕЦБ отбелязва, че по-високите мита, наложени от американската администрация, заедно с нарасналата несигурност в търговската политика, оформят глобалната икономическа перспектива.
В еврозоната реалният разполагаем доход на домакинствата нарасна с 2,2% през 2024 г. спрямо 2023 г. По данни на ЕЦБ този ръст се очаква да се забави до 0,8% през 2025 г., преди да се покачи леко до 1,0% през 2026 г.
Разполагаемият доход на домакинствата представлява средствата, които остават за разход или спестяване след плащането на данъци и социалноосигурителни вноски. Хората използват тези доходи за ежедневни нужди или за заделяне на спестявания.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Компанията е учредена съвместно от Българска фондова борса
Осем часа след престъплението извършители са арестувани
Това се случва на фона на исканията на Тръмп за по-високи мита