Как войната в Близкия изток разтърсси пазарите за последния месец?

Рязкото поскъпване на енергията накара централните банки да преразгледат очакванията за намаляване на лихвените проценти

Войната в Иран разтърси финансовите пазари, като доведе до рязко покачване на цените на петрола и спад както при акциите, така и при облигациите. Пазарните колебания през този период се оказаха изключително силни. Ето как конфликтът в Близкия изток се отрази на пазарите през последния месец.

Снимка: bTV

Цените на петрола се повишиха значително от началото на военните действия. Това се дължи на ефективното затваряне на Ормузкия проток, прекъсванията в работата на петролните съоръжения в региона и несигурността около продължителността на конфликта. Суровият петрол Brent, който е световен бенчмарк, поскъпна с 4,22% в петък и достигна 112,57 долара за барел – най-високото ниво от 2022 г. насам. За сравнение, преди атаката на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, Brent се търгуваше около 73 долара за барел.

Фондовите пазари също отчетоха сериозни спадове. Индексите Dow Jones и S&P 500 са на път да запишат най-слабия си месец от септември 2022 г., докато Nasdaq се насочва към най-лошото си представяне за последната година. Dow Jones, който достигна рекорд на 10 февруари, оттогава е спаднал с около 10%, навлизайки в зона на корекция, а Nasdaq също се намира в такава. S&P 500 е надолу с 8,74% спрямо върха си от края на януари.

Кризата в Ормузкия регион: Коя страна първа ще остане без петрол?

Кои страни трябва да намерят алтернатива

Рязкото поскъпване на енергията накара централните банки да преразгледат очакванията за намаляване на лихвените проценти, а в някои случаи дори да обмислят повишения. Според Ед Егилински, управляващ директор на Direxion, конфликтът е оказал сериозно влияние върху пазарната среда, създавайки динамична и трудно предвидима ситуация. Той предупреждава, че инвеститорите трябва да се подготвят за продължаваща волатилност, тъй като цените могат да се движат рязко в различни посоки.

Снимка: bTV

При облигациите също се наблюдава натиск. Цените на американските държавни облигации спаднаха през месеца, което доведе до покачване на доходността. Доходността по 10-годишните облигации достигна 4,48% в петък – най-високото ниво от юли – преди леко да се понижи до 4,43% в края на деня.

Това повишение се дължи на разпродажбите от страна на инвеститорите и на променените очаквания за инфлацията, докато Федералният резерв запазва лихвените проценти без промяна. Това е съществен обрат спрямо началото на годината, когато пазарите очакваха поне две намаления на лихвите. Според Робърт Тип от PGIM Fixed Income, именно тази несигурност поражда тревога сред инвеститорите, които вече започват да се питат дали вместо понижения, не са възможни дори увеличения на лихвените проценти.