Икономисти: До 6,7 млрд. лв. щеше да загуби България, ако беше приела еврото с Хърватия

Икономисти от ЕКИП анализират еврото и инфлацията в Хърватия

• Две години след официалното въвеждане на еврото в страната, Хърватия продължава да има проблеми с ръста на цените на дребно;
• Преди въвеждането на еврото в Хърватия, цените там средно са по-високи от България. След приемането на еврото тази разлика не само се запазва, но цените в Хърватия започват да растат по-бързо от цените в България;
• Цените в Хърватия след еврото там нарастват по-бързо от тези в България със следния темп:
  63 процентни пункта при общия инфлационен индекс
  3,52 процентни пункта при базисната инфлация
  9,03 процентни пункта при услугите;
• От 1 млрд. до 6,7 млрд. лв., щяха да са загубите за България от инфлация, ако беше приела еврото заедно с Хърватия (изчислено към август 2024 г.). 

Анализ на Георги Вулджев и Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) разкрива структурни тенденции в ценовите ефекти от еврото в Хърватия. Припомняме, че хърватите приеха еврото на 1 януари 2023 г. 

Според тях ефектите от еврото започват да се проявяват няколко месеца преди фактическото му въвеждане, а не само от деня на официалното влизане на Хърватия в еврозоната.

Икономист: Не изпълняваме критерия за еврото с 0,14% по-висока инфлация

Каква трябва да бъде инфлацията в България, за да влезем в еврозоната?

Друго показателно наблюдение идва от прякото сравнение с България за времето от въвеждане на еврото в Хърватия – оказва се, че цените средно в Хърватия не само се запазват по-високи от България, а нарастват относително по-бързо. По думи на експертите от ЕКИП след като Хърватия приема еврото, темповете на инфлация там редовно са по-високи от темповете на инфлация в България.

Специално за групата на услугите се вижда ускорена инфлация, свързана с процеса на въвеждане на еврото – нещо, което традиционно е наблюдавано и в други държави, приели еврото.

Изчисленията показват, че досега цените в Хърватия са нараснали повече, отколкото в България – съответно с 1,47 и 2,63 процентни пункта по отношение на общия инфлационен индекс. При базисната инфлация разликата достига 3,52 процентни пункта, а при услугите разликата достига цели 9,03 процентни пункта (това са по-високите цени, натрупани досега в Хърватия в сравнение с България).

Тези страни използват еврото, но не са нито в ЕС, нито в еврозоната

Около 33% от всички ежедневни транзакции в световен мащаб се осъществяват с евро

Накрая количествено е изчислена относителната инфлационна „цена” (т.е. загуба), която населението и фирмите в България биха платили до днес, ако България беше приела еврото заедно с Хърватия. Една дори съвсем консервативна оценка разкрива, че съответните загуби на спестяванията биха достигнали до цели 6.7 млрд. лева за периода само до август 2024 г.

При равни други условия, вземайки предвид разликите в институционалната и пазарната среда, инфлационните ефекти в България могат да надхвърлят тези от Хърватия дори ако само бъдат сравнявани общите и официални инфлационни индекси, казват от ЕКИП.