Симеон Кърцелянски: „Най-опасни за България са национално спонсорираните кибергрупи, които се занимават с шпионаж“

Как България изгражда гръбнака на своята киберзащита?

В България вече се изгражда нова национална система за оперативна киберсигурност, която има за цел да обедини мониторинга, реакцията и превенцията при инциденти в държавната инфраструктура. Повече за това ни разказва Симеон Кърцелянски, който е Chief Information Security Officer в Информационно обслужване АД - националният системен интегратор на публичния сектор и национален център за оперативна киберсигурност.

Старата национална система за киберсигурност е официално създадена със Закон от 5 юли 2018 г. за националната система за киберсигурност. Законът въведе в полското законодателство първата Директива на ЕС за мрежова и информационна сигурност (NIS).

В последните две години Симеон е и национален координатор по киберсигурност, където стартира процеса по разработване на нова национална стратегия в отговор на променящата се среда от заплахи. Срещаме се с него по време на конференцията InfoSec 2026 г.

Информационно обслужване

Снимка: iStock

Компанията, в която той работи, изпълнява ролята на национален системен интегратор за публичния сектор и функционира като център за оперативно наблюдение и реакция при киберинциденти.

„Извършваме мониторинг, реакция, превенция и реагиране при инциденти, които са в инфраструктурата на държавата“, обяснява той, като подчертава, че става дума за постоянен контрол върху дигиталната среда на публичните услуги.

Фишингът вече звучи като ваш колега: ТОП 5 тенденции в киберсигурността, според Google

Майк Харт от Google Cloud Security очертава петте AI тенденции в киберсигурността през 2026 г.

Заплахите: от фишинг до държавно спонсорирани атаки

По думите на Кърцелянски спектърът от заплахи към държавата е широк и многопластов. В него влизат както масови атаки, така и силно таргетирани операции.

„Наблюдаваме атаки от типа ransomware, при които инфраструктури биват заключвани и се изнудват за откуп, за да бъде възстановена информацията“, посочва той. Сред най-честите рискове са и фишинг кампании – фалшиви сайтове и имейли, насочени към кражба на данни.

Най-сериозната опасност обаче идва от организирани групи, свързани с държави:

„Най-опасните безспорно са спонсорираните групи и организации от други държави“, казва Кърцелянски. Тези структури, според него, се занимават основно с кибершпионаж и таргетират правителствени институции с цел кражба на чувствителна информация.

Новата национална система

Снимка: iStock

След политическо решение за създаване на национална система за киберсигурност, процесът по нейното изграждане започва в края на 2025 г.

„През ноември започнахме изграждането на тази система. Почти шест месеца по-късно тя беше имплементирана изцяло от екипа на „Информационно обслужване““, разказва Кърцелянски.

По думите му вече съществува централен оперативен модул, който следи и анализира инциденти, а следващата стъпка е свързването на публичните администрации към системата.

„Централната точка за оперативен мониторинг и реакция вече е напълно изградена и започваме работа с публичните администрации“, допълва той.

„Троянският кон“ е в джоба ви? Защо USB устройствата са кошмарът на сигурността

Даниел Бурнечи от OPSWAT обяснява защо файловете са най-пренебрегваната входна точка в сигурността

Архитектура със „защита в дълбочина“

Системата е изградена по модел, познат в киберсигурността като „Defense in Depth“ – защита на няколко нива.

„Архитектурата е базирана на най-добрите практики. Използваме модел за защита в дълбочина, който надграждаме с автоматизация, за да можем да бъдем проактивни и да реагираме бързо на всички видове заплахи“, обяснява Кърцелянски.

Автоматизацията е ключов елемент, тъй като намалява нуждата от ръчна намеса при всяка отделна операция и ускорява реакцията при инциденти.

Технологиите зад системата

Като технологична основа се използват решения от Google, както и платформи за анализ и автоматизация на сигурността.

„Централната ни технология е базирана на Google. Използваме системи за събиране на логове (SIEM) и автоматизация чрез SOAR (Security Orchestration, Automation and Response)“, обяснява той.

Към това се добавя достъп до системи за киберразузнаване:

„Имаме достъп до Google Threat Intelligence и до VirusTotal, които ни позволяват да проверяваме дали линкове, файлове, домейни и IP адреси са зловредни.“

Тези инструменти помагат за анализ на атаките – откъде идват, какви техники използват и каква е тяхната цел.

Международна експертиза и признание

Снимка: iStock

Екипът на „Информационно обслужване“ следва методологии на SANS Institute и работи в множество направления на киберсигурността – от мониторинг и анализ до reverse engineering на зловреден код.

„Покриваме 11 домейна в киберсигурността… имаме 11 успешно покрити дисциплини“, казва Кърцелянски.

По негови думи екипът е участвал и в международни състезания, където е постигал високи резултати:

„На пет състезания станахме първи. Имаме и награда от НАТО за най-добър технически доклад.“