Нова ядрена мощност и 30% битова газификация до 2030 г.

Това е заложено в енергийната стратегия на България, представена от зам.-министъра на икономиката и енергетиката Иван Айолов

Изграждане на нова ядрена мощност и десетократно увеличение на битова газификация – това са само част от параметрите на енергийната стратегия на България до 2030 г., обявени от зам.-министъра на икономиката и енергетиката Иван Айолов на Петия международен конгрес „Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие".

„Твърдението, че България разполага със свръхкапацитет за производство, изобщо не е вярно”, подчерта Айолов и обясни, че по време на едноседмичната „истинска зима” през последния сезон енергийната система е работила без никакъв резерв.

„Природният газ е добра алтернатива на традиционните горива и неговите предимства са директната доставка, ефективният контрол над потреблението и енергия, която не се преобразува”, обясни още Айолов и посочи, че едва три процента битова газификация е крайно недостатъчна.

Газовата генерация е бърза и може да бъде балансьор на енергийната система, обясни зам.-министърът и добави, че изграждането на централи от възобновяеми източници е трябвало да върви успоредно и с изграждането на газови централи, но това не се е случило. „Това е и въпрос на цена, засега цената на газа е висока”, поясни той.

Основните цели, залегнали в енергийната стратегия, са намаляване на енергийното потребление и отдаване на роля на България като транзитьор на газ. Заложени са проектите за интерконекторите на България с Румъния, Сърбия, Гърция и с Турция, както и разширяване на хранилището в Чирен и изграждане на поне още едно газово хранилище, посочи Айолов.

Преференциалните цени на енергията от възобновяеми източници постепенно ще вървят надолу, защото от 2015 г. трябва да бъде освободен пазарът на енергия, коментира зам.-министърът. Той каза, че се водят и разговори с двете американски централи - ТЕЦ „Марица-Изток 1" и ТЕЦ „Марица-Изток 3" за преразглеждане на дългосрочните им договори за изкупуване на енергия.

БЕХ в момента готви модел, който да им бъде предложен за обсъждане. Зам.-министърът отбеляза, че макар производителите на енергия от ВЕИ да се оплакват, че търпят загуби от намаляване на производството им, трябва да се отчетат и загуби за енергийната система, когато се налага ограничаване на производството на енергия от АЕЦ и термични централи, за да може вятърните и фотоволтаичните централи да работят.
По отношение на ситуацията с електроразпределителните дружества, Айолов каза, че приветства подхода на ЧЕЗ да предложи спогодба на НЕК и очаква същото да направят и другите дружества.

„Няма тенденция за замразяване на проекта „Южен поток", трябва да има решение на ниво ЕС до юни 2014 г.”, коментира още заместник-министърът.