Превръща ли се България в рай за евтина работна ръка (ОБЗОР)

Производителността у нас е 2 пъти по-малка от тази в Германия, а заплащането – 10 пъти по-ниско

В България има социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността, смятат синдикатите. Те твърдят, че в редица дейности българинът получава по-малко, отколкото заслужава като изработено от него и дават пример с индустрията.

Производителността у нас е 2 пъти по-малка от тази в Германия, а заплащането – 10 пъти по-ниско.

Средната заплата в дейността "Добив на нефт и природен газ" например е 510 евро. В Румъния – 1804 евро.

В "Преработващата промишленост" средно у нас плащат 442 евро, в Германия – 4006, а в Чехия – 1078 евро.

Снимка: bTV

Именно в преработващата промишленост са заети 140 000 души, които са нископлатени, т.е. със средна заплата под 75 на сто от средната за страната, или около 500-600 лв. Това са работници най-вече в производството на облекло, обувки, мебели.

Eдин работник в сектор „Производство на облекло" у нас получава средно 276 евро, докато неговият колега в Испания се разписва за 1606 евро. Във фармацията разликата е близо шест пъти - българският служител взима 536 евро, докато испанският му колега получава 3480 евро.

В същото време печалбата на фирмите, в нашата добивна промишленост е сред най-високите в Европа – 31,7 на сто при средно 21,7 на сто за Евросъюза.

Николина Илиева е на 55 години и работи като шивачка повече от 20 години. Работи за 360 лв. на месец, а спрямо надниците в месеца може да работи един месец за 2 лв на час, за 1,80 или за 2,07 лв.

Наскоро се преместила от друга фирма, в която не плащали извънредния труд.

У нас средната заплата на шивачките е около 280 евро. В Румъния, където производителността не е много по-висока, е 400 евро.

Дори и с извънредния труд, парите рядко стигат на Николина да изкара месеца. По думите й е непосилно, особено ако си самотна майка, какъвто е случаят при нейна колежка.

„Мога да кажа, че сигурно може да гладуват понякога. Съгласете се, 400 лева с извънреден труд и ако имаш две деца, ток ли да си платиш, или на децата, или хляба, или ти да ядеш”, коментира Илиева.

Снимка: bTV

Според работничката държавата е абдикирала от частния бизнес и проверките в този бранш трябва да бъдат по- чести.

„Както има закони за държавния сектор, би трябвало да има и за частния. На частниците никой не обръща внимание – как работят работниците, при какви условия. Вие погледнете тавана на дадената сграда, че при един дъжд капе върху машините, да обаче работодателя е грък и никой не може да го задължи”, посочва тя.

В производството на облекло има ръст на средната заплата с около 16 на сто през миналата година, но той не се усеща от работниците, тъй като базовото им заплащане е твърде ниско, обясняват синдикатите. Те настояват следващото правителсто да създаде по-добра законодателна рамка за договаряне с бизнеса.

Това ще доведе до усещането у хората, че трудът им е оценен по-справедливо, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Когато се мерим с Германия или с други водещи страни от ЕС, трябва да знаем, че там индустрията е с високопроизводителна техника и машини, и разбира се много добре квалифицирани хора", заяви Николай Вълканов от КРИБ.

Синдикатите настояват и за по-справедливо разпределение на заплащането между работниците.

През миналата година най-високата заплата у нас била 41 000 евро или 100 пъти по-висока от средната.

От доста време бизнес, синдикати и държава водят преговори за въвеждане на механизъм, по който всяка година да се определя размерът на минималната заплата у нас. И въпреки че в рамките на настоящия служебен кабинет преговорите са интензивни, резултат все още няма.