Все по-малко българи използват кеш след въвеждането на еврото

Средната стойност на една трансакция е била 21 евро

В България плащанията в брой постепенно отстъпват място на електронните разплащания. Дори в сфери като домашните ремонти, автосервизите и пазарите банковите карти все по-осезаемо изместват кеша. Това сочат данните на националния оператор за картови разплащания БОРИКА, цитирани от "Сега". През декември в системите на оператора са преминали 57,2 млн. картови трансакции, което е с 11% повече спрямо декември 2024 г., при общ обем от 3,4 млрд. евро (ръст от 14%).

Снимка: iStock

Почти половината от всички картови плащания през декември са осъществени в супермаркети и други търговски обекти. Средната стойност на една трансакция е била 21 евро. Това показва, че картите вече не се използват само за по-големи и скъпи покупки, а все по-често и за ежедневни разходи като хляб, мляко и други стоки от първа необходимост.

Силно впечатление прави ръстът при плащанията на комунални услуги. Разплащанията за ток, вода, парно, газ и други услуги с карта са се увеличили с 64% като брой и със 113% като обща стойност. Все по-често с карта се плаща и в лекарски кабинети и болници, където увеличението по стойност достига 30%. Сред секторите с най-висок годишен ръст – 24% – са и развлеченията, включително концерти, заведения и кино.

Плащанията чрез физически ПОС терминали в търговските обекти нарастват с 13% по брой и със 17% по обем, достигайки 1,322 млрд. евро. Те формират 75% от всички картови операции по брой и 39% по обем. Средната стойност на една такава трансакция е 30,6 евро, което показва, че този канал обслужва основно ежедневното потребление, посочват от БОРИКА. На второ място се нареждат виртуалните ПОС терминали, т.е. онлайн плащанията – с ръст от 14% по брой и 16% по обем (426 млн. евро) и дял от 13%. Средната стойност на онлайн трансакция е 56,5 евро – почти двойно повече от тази при физическите терминали, което говори, че този канал се използва предимно за по-обмислени и по-скъпи покупки като електроника, дрехи, подаръци и стоки за дома. В същото време тегленията на пари от банкомати намаляват – със 7% по брой и с 5% по обем (1,18 млрд. евро). Въпреки този спад делът им остава значителен – 35% от общия обем на картовите трансакции.

Първото успешно теглене в евро у нас е отчетено 20 секунди след полунощ

На 1 януари 2026 г. България официално премина към своята нова национална валута

БОРИКА отчита и специфичен декемврийски феномен, свързан с внасянето на кеш в банкомати. Депозирането на левове чрез банкомати с депозитна функция е нараснало с 34% като брой и с 85% като обем, достигайки 471 млн. евро. Така през последния месец на 2025 г. делът на тези операции е стигнал 14% от общия обем и дори е изпреварил онлайн плащанията. Причините са няколко: декември беше последният месец преди официалното въвеждане на еврото и много фирми и граждани внесоха наличните си левове, за да бъдат автоматично превалутирани в евро на 1 януари 2026 г. Освен това в края на годината традиционно се извършва финансово приключване, а внасянето на оборотите намалява риска от съхранение на големи суми в брой по празниците. Банкоматите с депозитна функция работят денонощно, без почивни дни, и позволяват удобно внасяне без чакане на опашки. Средната стойност на един депозит достига 846 евро – значително по-висока от тази при останалите картови операции.

С навлизането на еврото все повече българи избират безналичните плащания, включително за да избегнат търсенето на точна сума и изчисляването на ресто. В първите дни и седмици на двойно обращение на лева и еврото част от търговците не разполагаха с достатъчно евробанкноти и монети. Затова много магазини се оборудваха с ПОС терминали, за да ограничат затрудненията при работа с две валути и възможните спорове с клиенти относно сметки и превалутиране на рестото.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN