Пчелар: Вкарват мед от Украйна и Китай за 2 лв., а се продава за български на висока цена

Кошерите в опасност: Какво убива българския мед?

Кога в един кошер има мед? Когато има ред. Анолагиччно и извън кошера, важно е да има ред в обществените системи, за да има просперитет. Какво обаче става когато редът липсва?

Българското пчеларство се намира в критичен момент. Секторът е изправен пред комбинация от икономически, климатични и законодателни проблеми. Това заявява пред bTV Бизнес новините Сребрин Илиев – заместник-председател на Националната браншова пчеларска организация и председател на нейния Експертен съвет.

България е на дъното по усвояване на пчеларски средства

Снимка: Canva

По думите на Сребрин Илиев страната ни е сред последните в Европейския съюз по усвояване на средствата по пчеларски интервенци.

„За 2023 г. усвояването е едва 3,6%. Това е официална цифра от доклад на Европейската комисия“, подчерта той.

Причината, според него, е лошо управление и забавяне на нормативните промени.

„В средата на януари все още няма приети промени в Наредбата за интервенциите. Това означава, че нов прием няма как да започне преди февруари, което отново ще доведе до провал“, обясни Илиев.

Експертът е категоричен, че пчеларството е икономическа дейност и като всяка друга има нужда от ясни правила, работещ пазар и адекватна държавна политик, а в момента нямаме нито едно от трите.

Фалшивият мед, който залива пазара

Снимка: iStock

Фалшивият мед е „тихият убиец на пазара“. Това е най-големият проблем за пчеларите днес, категоричен е експертът.

„Реално функциониращ пазар на пчелен мед няма. Имаме както фалшив пчелен мед, така и фалшиво пчелно млечице .“, казва той.

Близо 46% от меда, проверен в Европейския съюз, е показал признаци на фалшификация или несъответствие с изискванията за истински пчелен мед. Тези данни са представени по време на уебинар на Европейската асоциация на пчеларите.

„Имаме информация за случаи, в които български автентичен мед се смесва с вносен или откровено фалшив мед на базата на захарни сиропи и след това се продава като „български“, предупреди Илиев.

Липсата на ефективен контрол върху пчелните продукти също е един от големите проблеми, с които се сблъсква сектора – както при вноса, така и при вътрешното производство.

Денят на пчелите: Медът у нас струва 15 лв., в Сърбия – 15 евро

Застрашено ли е производството на български мед?

Защо директните продажби са жизненоважни за пчеларството?

Снимка: iStock

Предложението за ограничение от 2000 кг. мед и пчелни продукти годишно създаде огромно недоволство в сектора. Илиев коментира, че директните продажби са жизненоважни за оцеляването на българските пчелари, защото им осигуряват справедлива цена и пряк достъп до пазара, особено за малките стопанства.

Ограничаването им води до спад на доходите, тласка част от пчеларите към сивия сектор и създава предпоставки за компромиси с качеството и липса на контрол. Те са и най-ефективният инструмент срещу фалшивия мед, тъй като изграждат доверие между пчелар и потребител.

Принудата продукцията да се „предава“ на преработватели при монополни цени е нелоялна практика, която изкривява пазара и позволява смесването на български мед с вносен или фалшив, подвеждайки потребителите. Свободните директни продажби, при които пчеларят застава с името си и собствен бранд, са ключови както за доходите и качеството, така и за опазването на пчеларството и опрашителния потенциал на страната.

80% от пчелните семейства у нас са загинали, медът намалява

Въпреки това повишението на цените на меда е минимално

„Ако кошерите умрат, бизнесът приключва“

С подобни проблеми се сблъсква и Орхан Хаджиев. Срещаме се с него в село Дорково, където ни разказва как той е в бранша вече от 20 години и е производител на кошери и пчеларско оборудване. Отглеждането на пчели винаги е съпътствало бизнеса му. За него проблемите са сходни като посочва липсата на регулации при вноса на мед от трети страни.

„Голям проблем е вносът на мед, най-често от Украйна и от Китай. Този мед идва в България на 2 лв. и подбива цената на нашия мед, на едро. По този начин пчеларите не може да си рализират продукцията. От там нямат икономическа възможност да се рализират.“

„Гърците например купуват от Украйна мед за 2 лв., карат го в Гърция, пакетират го и го вкарват в България. С парите купуват от България истински мед и продават в Гърция - истински и качествен български мед. А нас ни заливат с некачествен мед.“, разказва Орхан.

Според него климатичните промени допълнително усложняват ситуацията – дъждовна пролет, последвана от бързи суши, скъсява медосбора и принуждава пчеларите да хранят пчелите със скъп инвертиран сироп.

„През последните 1-2 години пчелите намаляха от 20 до 50% в стопанството. Причините са болести, вароатоза и неработещи лекарства. Ако кошерите измрат, бизнесът пропада. Възстановяването отнема поне 1-2 години.“

Орхан наблюдава и друга тревожна тенденция:

„Остават или много големите пчелари с над 500 семейства, или съвсем малките – с по 5-20 кошера, които го правят като хоби. Средните изчезват, защото не могат да плащат осигуровки и данъци.“

Както Сребрин, така и Орхан са категорични - без справедлив пазар, ефективен контрол и разумни правила българският мед и българските пчелари са застрашени. Докато институциите спорят за регулации, на терен кошерите измират, а пчеларите се отказват. Въпросът вече не е дали секторът има проблеми, а дали държавата ще реагира навреме, преди цената да бъде платена не само от пчеларите, но и от цялото общество.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN