Това е първият производител на кабриолети и файтони у нас – той въвежда 9-часовия работен ден

Мито Петров Орозов е роден през 1859 г. във Враца в бедно семейство и остава сирак едва на 17 години. Учи във Възнесенското училище, но го напуска и през 1876 г. става чирак при хаджи Ангел Йоцов. В неговата железарска работилница усвоява занаята и е посветен в комитетските дела, тъй като наставникът му е касиер на Тайния революционен комитет.

След Освобождението започва самостоятелна дейност, а от 1883 г. работи в съдружие с дърводелеца Исая Тошев. Двамата изработват товарни коли и каруци с железни оси и обков. По-късно Орозов се усъвършенства в Румъния, където изучава шлосерство и стругарство, и постепенно се утвърждава като конструктор, техник и предприемач. През 1887 г. изкупува дела на съдружника си и започва да развива собствено производство.

Орозов създава модерна за времето си фабрика, като през 1893–1894 г. изгражда специализирана сграда с отделения за железарство, дърводелство, тапицерия и бояджийство, пише Българска стопанска камара. В нея работят между 20 и 30 души. Производството включва десетки модели брички, кабриолети, файтони, двуколки и шейни, а в началото на XX век достига до 80–100 превозни средства годишно. Продукцията му се отличава с високо качество, здрава конструкция и използване на първокласни материали.

„Всичко е било изработено на ръка, с абсолютна прецизност и качество. Дървото, например, е отлежавало три години, за да стане годно за ползване. До такава степен е бил добре с математиката, че още преди да се произведе даденият модел той е знаел крайната му цена и за какъв тип хора е предназначен“, посочва пред БТА Силвия Гарванска от Регионалния исторически музей във Враца.

Цената на петрола скочи с над 5%

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поскъпнаха с 5,08 долара

Орозов е сред първите индустриалци, които въвеждат фиксирани цени и модерна реклама. Той изработва каталози с ценоразписи и фотографии на изделията си и активно участва в изложения.

Врачанинът е сред учредителите и организаторите на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., където представя „брички и кабриолети“, произведени в неговата фабрика. „След изложението княз Фердинанд I купува каляска за 1300 лева, а Мито Орозов става придворен доставчик на превозни средства. След това изложение продукцията му е все по-търсена, клиентелата е разширена“, разказва Гарванска. На същото изложение печели златен и сребърен медал.

По думите й Орозов насърчава и други производители да участват в панаири и да рекламират продукцията си в страната и чужбина. Той печели отличия и на изложенията в Плевен (1895 г.) и Русе (1897 г.), а през 1907 г. участва в изложение в Лондон, откъдето се завръща със златен медал. „Има данни, че е присъствал и през 1900 г. в Париж, където се е запознал с Хенри Форд. В Лондон също има сведения, че се е срещнал с него и с представители на фабриката му от Америка. Имало е предложение към врачанина да произвежда и доставя купетата за автомобилите на Форд“, допълва Гарванска.

Освен предприемач, Орозов е и социално ангажиран работодател. Той въвежда 9-часов работен ден през 1907 г., значително по-кратък от обичайните 13–14 часа. Мотивира решението си така: „При пълна натовареност и организация, добросъвестният работник за 9 часа може да произведе толкова, колкото при други условия за 10-12 часа. От преуморения работник ползата е малка!“

Той създава правилник за чираците, изисква желание за учене и ги насърчава да се образоват, като ги изпраща в библиотеката на читалище „Развитие“ с конкретни препоръки. В работилницата му има и мотивационни лозунги.

Кога рентата от земя се облага с данък?

Всеки случай се преценява поотделно и може да доведе до различно данъчно третиране

Орозов развива активна обществена дейност – участва в създаването на читалища, банкови и професионални организации, и допринася за икономическото развитие на Враца. Счита се за първия индустриалец в града и човек, поставил основите на индустриализацията му.

За делото му Алеко Константинов казва: „Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на господина Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици“.

По време на войните между 1912 и 1918 г. дейността на фабриката намалява. На 30 септември 1923 г. при взривове и пожар във Враца предприятието е унищожено, а Мито Орозов загива под развалините. След това неговите синове възстановяват фабриката и продължават делото му.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN