Никола Минков: „Черният петък“ в България вече е по цял месец (ВИДЕО)
Потребители си поръчват еднакви продукти за проба и после ги връщат, което е проблем за бизнеса
Скакалец за отслабване и гъсеница срещу анемия: какви са най-екзотичните трендове в храните у нас?
Има храни, с които тепърва ще свикваме, но те вече са на българския пазар и трябва да ги приемем
В началото на годината, на европейско ниво, беше разрешено да се влагат в храните насекоми, като задължително трябва да се изписват на български и на латински език на етикета, дори да се съдържат в минимално количество.
Това е така наречената "нова храна", която тепърва навлиза на нашия пазар. За момента одобрени за консумация са видовете: брашнен червей, ларвата на брашнения бръмбар, домашен щурец, прелетен скакалец и малък брашнен бръмбар. Съвсем скоро ще бъдат разрешени още няколко вида. Разрешена е консумацията им под формата на брашно, замразени или изсушени.
Въпреки че в много страни извън ЕС насекомите са част от традиционната трапеза на хората, в България, а и в Европа, това е по-скоро някаква екзотика.
Полезно ли е да консумираме насекоми?
Снимка:
bTV
Повечето учени са категорични, че те са изключително богати на протеини, мазнини и витамини, а в същото време отнемат много по-малко ресурси, за да бъдат развъждани, в сравнение с животните, чието месо най-често присъства на трапезата в световен мащаб.
През последното десетилетие консумацията на буболечки и разнообразието от видове, които са обявявани като годни за ядене, нарастват главоломно, макар за мнозина все още да са немислима храна.
На първо място по здравословни ползи учените поставят скакалците и щурците, които са доказан източник на ценни протеини. Така те се превръщат в нова храна за спортуващите и тези, които искат да намалят теглото си.
Най-хранителни са т.нар. чапулини - скакалци от вида Sphenarium, които са си същински деликатес в Мексико. Изчислено е, че протеините съставляват цели 77,13% от теглото им. Причината е, че тези скакалци се хранят само с царевица, боб и люцерна, пише сайтът "Вкусотии". Чапулини в Мексико обикновено се сервират печени, с гуакамоле и тортиля и имат леко кисел и пикантен вкус.
Богати на полезни за човека мазнини са и червеите на палмовия бръмбар. Те отдавна присъстват в менюто на населението на Северна и Южна Америка.
Ларвите на брашнения бръмбар пък са единствените, които присъстват в хранителните навици на европейците. Отглеждат се много отдавна на Стария континент, като уж са били предназначени за храна за животни, но първо в Холандия, а после и в други западни страни, производството се насочва и към хората. Експерти сравняват хранителните им качества с тези на телешкото месо, но екологичният отпечатък при отглеждането им определят като драстично по-малък.
Снимка:
Редакторски екип
И от гъсениците има такива, които са годни за консумация от хората. Видът мопане е един от най-широко разпространените в света, като основно се похапва от населението в южните части на Африка. Отличителното им качество е, че са богат източник на желязо, но още по-впечатляващото е, че по този параграф надминават дори телешкото, при това в пъти. Това прави гъсениците отлична храна за хора с анемия.
Списък на храните, към които може да се добавят насекоми на прах
Многозърнест хляб
Многозърнести рула
Крекери и хлебни пръчици
Зърнени блокчета
Сухи миксове за печива
Бисквитки
Сухи тестени изделия с пълнеж и без пълнеж
Сосове
Преработени картофени продукти
Ястия на основата на бобови растения и зеленчуци
Пица
Какви са опасностите при консумация на насекоми?
Както всяка храна, и насекомите могат да навредят на някои хора. Това са най-вече тези, които имат алергии към ракообразни, акарии, морски деликатеси.
Биологът проф. Николай Начев обръща внимание хитинът. Той е тип белтък, който се съдържа най-много във външния слой на членестоногите. Това означава, че хитин има не само в насекомите, но и в голяма част от морските дарове, които се консумират често, без това да е довело до тежки странични ефекти, които да са директно следствие от наличието на хитин. Хитинът би могъл единствено да раздразни червата, защото тази маса не би могла да бъде добре смляна. Има и научни статии, в които се говори за възможни алергични реакции, но те са прекалено малко на този етап, казва още проф. Начев.
