Ръст на кредитите: Длъжниците у нас под 30-годишна възраст се увеличават

Причина за заеми често са импулсивни и непланирани покупки

В България възрастовата граница на хората с просрочени задължения продължава да се понижава, като все по-често това са лица под 30 години, а нередки са случаите и на хора под 25. Това сочат данни на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), представени от нейния председател Лилия Димитрова по време на събитие, проведено днес в София, предадено от БТА. 

Снимка: Adobe Stock

Според Димитрова, макар че не бива да се правят обобщения, тъй като всяка ситуация е индивидуална, се наблюдава тенденция на нарастваща задлъжнялост сред хората под 30 години. Причина за това често са импулсивни и непланирани покупки, типични за тази възрастова група. Когато обаче такива лица натрупат няколко едновременни кредита и останат без работа, те често се оказват в невъзможност да обслужват дълговете си.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

България получи първия си рейтинг от висок инвестиционен клас от Scope Ratings

Присъединяването към еврозоната ще укрепи кредитния профил на България

Налице е и промяна в демографския профил на длъжника — все по-често това са хора от големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, а не от по-малки областни центрове, както беше в миналото. Това се свързва с вътрешната миграция към по-големите населени места.

Средната стойност на продадените потребителски кредити за цялата 2024 г. възлиза на 909 лв., отбелязвайки спад спрямо 2023 г., когато тя е била 1324 лв. Според АУВ причината за това понижение се крие в преобладаващия дял на необезпечени потребителски кредити, които поначало са с по-малък размер и по-често изпадат в просрочие.

Снимка: iStock

„Не винаги става дума за хора, които са загубили работата си и изпаднали в сериозно затруднение. Много от тях просто са взели прибързани и неразумни решения – след заем за жилище или автомобил, прибягват до нов кредит, например за почивка“, коментира тя, съобщава БТА. Тя посъветва хората с по-ниски доходи да не натоварват повече от една трета от доходите си със задължения.

Снимка: iStock

Като цяло данните на АУВ показват, че българите стават по-отговорни платци – през първите шест месеца на 2025 г. е отчетен ръст от 38% в плащаемостта спрямо същия период на предходната година.

Относно профила на дълговете, банковите и небанковите институции, предоставящи бързи кредити, съставляват по 35% от общия обем продадени задължения, или общо 70%. Телеком компаниите са на трето място с дял от 18%. През 2024 г. изкупеният дълг възлиза на 545 млн. лева, което е сходно с 2023 г. (523 млн. лева). В същото време, възложеният дълг намалява с 46% на годишна база.

Фатални грешки при кандидатстване за ипотечен кредит и как да ги избегнем

Ето какво казват експертите

Според Димитрова, бизнесът в България става все по-добре подготвен в правна и документална посока, като води по-добри регистри и може да доказва предоставени стоки и услуги. Това води до засилен интерес към услугите по управление на вземания от страна на фирмите. В резултат междуфирмената задлъжнялост се увеличава рязко – от 15 млн. лв. през 2023 г. до 122 млн. лв. през 2024 г.

Димитрова отбеляза също, че след въвеждането на еврото всички задължения ще бъдат автоматично конвертирани по фиксирания курс от 1.95583 лв. за едно евро. По нейни думи, преминаването към еврото няма да доведе до значителна промяна в тенденциите на пазара на управление на вземания. Тя изтъкна още, че новоприетият Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити е важна стъпка напред, тъй като от гледна точка на репутацията ще спомогне за елиминиране на вредни практики, които накърняват доверието в сектора.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN