
Пентагонът ще използва Grok на Мъск
Сделката идва на фона на изострянето на конфликта между Тръмп и Мъск
Гарантирана ли е банковата стабилност на България?
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.
Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за "превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика. Така например след глобалната финансова криза от 2008 - 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен. Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си.
По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети. В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират.
През пролетта на 2024 г. бяха приети промени в Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин.
А има ли опасност банковата система да стане по-нестабилна?
Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ. След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките.
Считано от 1 октомври 2020 г., датата на установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, Българската народна банка изпълнява функции и задачи като орган за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За целите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките правят вноски. По този начин се осигурява стабилността на банковата система и се гарантира, че публични средства няма да бъдат използвани за спасяване на банки.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Сделката идва на фона на изострянето на конфликта между Тръмп и Мъск
С колко болнични легла разполага ЕС?
Проучванията показват, че горещините оказват значително въздействие върху европейската икономика