Министерството на финансите отчита дефицит от 2,829 млрд. лв.

Бюджетният дефицит нараства значително към края на септември

Министерството на финансите обяви, че към края на септември страната е натрупала бюджетен дефицит на касова основа в размер на 2,829 млрд. лева. Данните потвърждават предварителните прогнози и са изчислени на база месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители, съобщава БТА.

Финансовият министър: Проектобюджетът на България за 2025 г. ще е с 3 % дефицит

В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 % върху хляба и за дейността на ресторантьорите

България обаче остава под важната граница на дефицита от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) – един от критериите за еврозоната, което е стъпка напред към приемането на еврото. Този показател е от значение, защото влияе върху макроикономическата стабилност и създава увереност, че държавата запазва финансовата си устойчивост.

През септември дефицитът се увеличава с над 1,1 млрд. лева спрямо предходния месец август, когато салдото бе отрицателно на стойност 1,681 млрд. лева. Бюджетният дефицит показва колко повече харчи държавата от това, което получава. За покриване на този дефицит държавата може да увеличи дълга си или да въведе промени в бюджетните разчети. 

С оглед на актуалната прогноза за годишен дефицит, заложен в рамките на 6,2 млрд. лева или 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), дефицитът към момента се равнява на 1,4% от прогнозния БВП. 

Фискалната рамка, предложена от правителството, включва дефицит от не повече от 3% от БВП, за да може страната да остане в допустимите граници на Евросъюза и да покрие изискванията за приемане на еврото​. Ако дефицитът нарасне над този процент, може да се наложат мерки за намаляване на разходите, което би повлияло на услугите, които хората ползват от държавата.

Приходи и разходи по консолидираната фискална програма

Снимка: iStock

Ще отпадне ли плоският данък като влезем в еврозоната и има ли опасност от висок дефицит?

Отговорите дава икономистът Румен Гълъбинов пред businessnovinite.bg

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) до септември 2024 г. са в размер на 52,031 млрд. лева, което представлява 69,1% от годишните разчети. Тези приходи финансират държавните разходи, които са се увеличили с 9,2% в сравнение с миналата година, заради повишените пенсии, социалните разходи и заплатите в образованието.

С увеличаването на разходите, особено в социалната сфера и за заплати, се отразява подкрепата на държавата за хората, но това изисква и отговорно управление на средствата, за да не се стига до прекомерен дефицит.

Данъчните приходи се увеличават значително – с 4,917 млрд. лева (13,2%), като към септември те са 42,291 млрд. лева, представляващи 73% от планираното за годината. Преките данъци носят 8,414 млрд. лева, докато приходите от косвени данъци достигат 18,855 млрд. лева, което е с 14,6% повече спрямо предходната година. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски също нарастват – с 1,828 млрд. лева или 16,1%, и към момента възлизат на 13,212 млрд. лева.

Дацов: Данъкоплатците ще платят кризата в бюджета

Големите инвеститори започват да бягат от България, каза финансистът

От друга страна, неданъчните приходи са 7,218 млрд. лева, което е 70,4% от планираното. Средствата от помощи и дарения, включително грантове по програми на ЕС, възлизат на 2,520 млрд. лева.

Общите разходи по КФП до края на септември са 54,861 млрд. лева или 67,3% от годишния план. Основни причини за разходния ръст са социалните разходи, увеличените пенсии, както и повишенията на заплатите в сектора на образованието и други администрации.

Продължи да четеш