DONGFENG откри първия си шоурум в Сърбия
Официалният вносител на марката “Чайна Мотор Къмпани” прави важна стъпка за разрастване на Балканите
Малките и средните предприятия са водещи в зеления преход
Какво се случва на българския енергиен пазар?
В Югоизточна Европа се наблюдава нарастващо търсене от страна на корпоративния сектор за декарбонизация, достъп до зелена енергия и стабилна, прозрачна регулаторна среда. Енергийният преход в региона получава сериозен тласък от Западна Европа. Това, което в Югоизточна Европа беше постигнато за пет години, в Западна Европа отне петнадесет.
Това заяви Даниел Титов от ACT Commodities по време на форума RE-Source Southeast 2025, като допълни, че енергийната индустрия се състои основно от малки и средни предприятия, но именно те са водещи в този зелен преход.
По думите му, предвид силната волатилност на енергийните пазари, свързването на повече източници на енергия ще даде възможност на повече компании да се декарбонизират и да получат достъп до възобновяема енергия, което от своя страна ще доведе до успокояване на цените.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
„Големи компании като Microsoft вече предприемат стъпки към декарбонизация. Колкото по-ниски са цените и колкото по-малко препятствия съществуват за бизнеса, толкова повече компании ще преминават към зелена енергия“, допълни Титов.
По време на дискусията бе отбелязано и че се търсят главно краткосрочни договори за изкупуване на електроенергия, което се случва заради несигурната среда.
Освен това бе отчетено и че един от начините, за да се понижи цента и да е удовлетворен клиента, е да се предлагат гъвкави пакети, като може да се комбинира вятърна, соларна и различни видове енергия. По този начин се прави микс и се получава нещо много по-близо до самите клиенти.
От Българската ветроенергийна асоциация коментираха за bTV Бизнес Новините, че през 2024 г. делът на вятърната енергия в общия енергиен микс на Европа е 19%. Въпреки този напредък, за постигане на целите на ЕС до 2030 г. ще бъде необходимо удвояване на инсталираните мощности – от сегашните 16 гигаватчаса годишно до поне 32 гигаватчаса.
В контекста на тези европейски тенденции България изостава. От 2012 г. насам практически няма въведени в експлоатация нови ветроенергийни мощности. В резултат на това вятърната енергия в страната заема едва 3% от енергийния микс – фактор, който допринася за високите цени.
В хода на форума Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), коментира развитието на българския енергиен пазар. Според него, възобновяемите енергийни източници вече формират 69% от енергийния микс на страната, а в комбинация с ядрената енергия делът на чистата енергия достига 90%.
„През април в България не са били реализирани 130 000 мегаватчаса електроенергия от соларни паркове“, допълни Цачев и посочи, че само за първите пет дни на месец май непроизведената соларна енергия вече достига 50 000 мегаватчаса. Това се изчислява на база график за производство и реално изпълнение. По думите му с увеличаването на слънчевите часове се очаква още по-голям обем непроизведена енергия от солари.
Той изтъкна, че все пак продължава развитието на проекти за поне още 2000 мегавата соларни мощности.
"Освен тези 5000 мегавата, които вече са в експлоатация, говорим за поне още 2000 мегавата соларни централи, които вероятно ще станат част от енергийния микс в средата или до края на 2026 година", коментира Цачев.
Той посочи и че през последните осем месеца са подписани предварителни договори за батерии с общ капацитет за съхранение на енергия от близо 30 000 мегаватчаса. По думите му прогнозата е, че през следващите 10 години в България ще бъдат реализирани четири нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) с общ прогнозен капацитет от над 60 000 мегаватчаса.
Шефът на ЕСО каза още, че до края на тази година се чакат становищата за реализацията на коридора Изток- Запад за пренос на зелена енергия от Азербайджан през Грузия и Турция до България и до Гърция и Италия. Това според него ще разгърне потенциала на компенсирането на масовите пикове на производство на енергия на слънце на Изток с доставки на Запад с три часа закъснение в пикови часове на потребление.
„Другият проект, който може да облекчи работата на производителите на зелена енергия и да не се налага те принудително да бъдат спирани или да продават енергията си на отрицателни цени, е за коридора Север-Юг между България, Румъния и Унгария с потенциал енергията през тази електропреносна система да стига и до Полша и Германия“, посочи Цачев.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
