
Защо във Финландия няма нито един бездомник?
Благодарене на специфична програма, страната успешно се бори с бездомността
Какво се случва на българския енергиен пазар?
В Югоизточна Европа се наблюдава нарастващо търсене от страна на корпоративния сектор за декарбонизация, достъп до зелена енергия и стабилна, прозрачна регулаторна среда. Енергийният преход в региона получава сериозен тласък от Западна Европа. Това, което в Югоизточна Европа беше постигнато за пет години, в Западна Европа отне петнадесет.
Това заяви Даниел Титов от ACT Commodities по време на форума RE-Source Southeast 2025, като допълни, че енергийната индустрия се състои основно от малки и средни предприятия, но именно те са водещи в този зелен преход.
По думите му, предвид силната волатилност на енергийните пазари, свързването на повече източници на енергия ще даде възможност на повече компании да се декарбонизират и да получат достъп до възобновяема енергия, което от своя страна ще доведе до успокояване на цените.
„Големи компании като Microsoft вече предприемат стъпки към декарбонизация. Колкото по-ниски са цените и колкото по-малко препятствия съществуват за бизнеса, толкова повече компании ще преминават към зелена енергия“, допълни Титов.
По време на дискусията бе отбелязано и че се търсят главно краткосрочни договори за изкупуване на електроенергия, което се случва заради несигурната среда.
Освен това бе отчетено и че един от начините, за да се понижи цента и да е удовлетворен клиента, е да се предлагат гъвкави пакети, като може да се комбинира вятърна, соларна и различни видове енергия. По този начин се прави микс и се получава нещо много по-близо до самите клиенти.
От Българската ветроенергийна асоциация коментираха за bTV Бизнес Новините, че през 2024 г. делът на вятърната енергия в общия енергиен микс на Европа е 19%. Въпреки този напредък, за постигане на целите на ЕС до 2030 г. ще бъде необходимо удвояване на инсталираните мощности – от сегашните 16 гигаватчаса годишно до поне 32 гигаватчаса.
В контекста на тези европейски тенденции България изостава. От 2012 г. насам практически няма въведени в експлоатация нови ветроенергийни мощности. В резултат на това вятърната енергия в страната заема едва 3% от енергийния микс – фактор, който допринася за високите цени.
В хода на форума Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), коментира развитието на българския енергиен пазар. Според него, възобновяемите енергийни източници вече формират 69% от енергийния микс на страната, а в комбинация с ядрената енергия делът на чистата енергия достига 90%.
„През април в България не са били реализирани 130 000 мегаватчаса електроенергия от соларни паркове“, допълни Цачев и посочи, че само за първите пет дни на месец май непроизведената соларна енергия вече достига 50 000 мегаватчаса. Това се изчислява на база график за производство и реално изпълнение. По думите му с увеличаването на слънчевите часове се очаква още по-голям обем непроизведена енергия от солари.
Той изтъкна, че все пак продължава развитието на проекти за поне още 2000 мегавата соларни мощности.
"Освен тези 5000 мегавата, които вече са в експлоатация, говорим за поне още 2000 мегавата соларни централи, които вероятно ще станат част от енергийния микс в средата или до края на 2026 година", коментира Цачев.
Той посочи и че през последните осем месеца са подписани предварителни договори за батерии с общ капацитет за съхранение на енергия от близо 30 000 мегаватчаса. По думите му прогнозата е, че през следващите 10 години в България ще бъдат реализирани четири нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) с общ прогнозен капацитет от над 60 000 мегаватчаса.
Шефът на ЕСО каза още, че до края на тази година се чакат становищата за реализацията на коридора Изток- Запад за пренос на зелена енергия от Азербайджан през Грузия и Турция до България и до Гърция и Италия. Това според него ще разгърне потенциала на компенсирането на масовите пикове на производство на енергия на слънце на Изток с доставки на Запад с три часа закъснение в пикови часове на потребление.
„Другият проект, който може да облекчи работата на производителите на зелена енергия и да не се налага те принудително да бъдат спирани или да продават енергията си на отрицателни цени, е за коридора Север-Юг между България, Румъния и Унгария с потенциал енергията през тази електропреносна система да стига и до Полша и Германия“, посочи Цачев.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Благодарене на специфична програма, страната успешно се бори с бездомността
Какво трябва да правите, за да станете официален гражданин?
Това са най-скъпите туристически дестинации в нашата съседка