Кой дава пари за строежа на катедралата “Св. Александър Невски”?

Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г.

Катедралата “Св. Александър Невски” е един от емблематичните символи на София. Величествена и красива, тази сграда е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев.

Мога ли да взема кредит, за да си построя къща?

Ккаво трябва да имаме предвид преди една такава важна стъпка

Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева.

Историята на идеята за храма е много интересна. Идеята за построяването на храм-паметник на руските воини, загинали за свободата на България, дава Петко Каравелов на Учредителното събрание през 1878
г. във Велико Търново. Първото предложение е той да се изгради на хълма Царевец, княз Александър I Батенберг обаче настоява мястото да е в избраната за столица - София. Решено е патрон на бъдещия храм да е св. Александър Невски, покровител на царя освободител Александър II.

След дълги години на спорове за вида на храма и недостиг на средства строителството започва през 1904 г. За него са похарчени 5,5 млн. лв. Огромна част от парите са събрани от дарения. Самият княз Батенберг дава 6000 златни лева и прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може. Така храмът е завършен през 1912 г., а за първи път камбаните му огласят столицата година по-късно след победата на българската войска при Одрин. Църквата е осветена чак през 1924 г., а от 1953 г. е патриаршеска катедрала.

Продават изоставен блок, в който е трябвало да живеят работниците от АЕЦ „Белене“?

Според НЕК сградата е построена върху общинска земя с отстъпено право на строеж в края на 90-те години

По време на Първата световна война, в която Русия е противник на България и дори води сражения срещу българската войска в Добруджа, цар Фердинанд предлага храмът да смени името си на „Св. Св. Кирил и Методий“. Предложението е одобрено и прието от правителството на Васил Радославов след ожесточени дебати. След българския крах в нея, всички военновременните решения  са ревизирани, а Радославов е осъден на доживотен затвор задочно от Третия държавен съд. Така „Александър Невски“ продължава да съществува с първоначалното си име съвсем скоро след акта на преименуване.

Междувременно цар Борис III вече е поел тежката корона от баща си, когато най-сетне след бурното десетилетие на войни и разочарования на 24 август 1924 храмът е осветен. Това е било предвидено да се случи на 25-ата годишнина от възкачването на престола на Фердинанд на 2-и август 1912, но форсмажорните обстоятелства отлагат събитието с цели 12 години. Първият празничен звън на камбаните оглася столицата по-рано – след славната победа на българската войска, довела до превземането на одринската крепост през 1913 година.

Един милиард лева ще бъдат заложени за общински проекти в бюджета за 2024 г.

Предвижда се ръст на БВП от 3,2%, средногодишна инфлация - от 4,8% и дефицит от 3%

През 1953 българското правителство отпуска 30 милиона за възстановяването на храма, засегнат от бомбите, хвърлени над София. През същата година на църквата е даден статутът „патриаршеска катедрала“. На 18-ти октомври 1998 година, след посещение на патриарх Максим в Москва,  руската патриаршия дарява част от мощите на светеца, които и до днес са изложени за поклонение в софийския храм.

Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с дърворезба от кръстообразни розетки.