България с най-бърз ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
На годишна база производството на услуги нараства с 1,8%
Кои хранителни сектори в България се развиват най-зле?
БГ Бизнес
Наблюдава се свиване на производството
Секторът на храните в България се намира в структурна уязвимост. Преди България е хранила с плодове, зеленчуци и месо цяла Западна Европа, днес ядем сирена от Франция и Италия, агнешко от Нова Зеландия и ябълки от Полша, пишат от Активни потребители.
В техния седмичен бюлетин те припомнят за мащабния пакет от мерки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно производството и търговията с храни, организирани в пет основни направления.
Кои сектори се развиват най-зле?
Анализът на КЗК показва, че млечният сектор и сектор плодове и зеленчуци са едни от най-проблемните сектори.
Млечен сектор
Снимка:
OpenAI
Този сектор е идентифициран като звеното с най-дълбоки структурни деформации по цялата верига на доставки. Основните показатели за неговото лошо състояние са няколко. Производството на сурово краве мляко е намаляло с около 25% за периода 2020 - 2024 г. През 2025 г. България отбелязва спад от -8% при среден ръст за ЕС от +1,3%, което показва, че проблемът е специфичен за страната.
Освен това няблюдаваме и закриване на стопанства. Между 2020 и 2025 г. броят на фермите с млечни крави е намалял с 66%, на овце-майки – с 65%, а на кози-майки – със 70%. Разходите за производство растат (с 27% за краве и 46% за овче мляко), докато изкупните цени остават трайно под средните за ЕС.
Вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с около 45% за петгодишен период, за да компенсира липсата на местна суровина.
Сектор „Плодове и зеленчуци“
Снимка:
Canva
Секторът е определен като високорисков заради спецификата си. Той е силно зависим от климатичните условия. Например през 2025 г. общото производство на плодове е спаднало с 68% спрямо 2024 г. поради неблагоприятно време.
Продуктите са нетрайни и сезонни, а липсата на достатъчно хладилна и складова инфраструктура прави производителите силно зависими от посредници. Секторът изпитва силна конкуренция от вносна продукция, която често изтласква българската дори в активния сезон.
Малките производители са обект на ценови натиск от търговските вериги, като съществуват сигнали за искания за намаляване на изкупните цени под заплаха от прекратяване на договорите.
От анализът на КЗК може да направим извода, че и в двата сектора има свиване на производството, което застрашава продоволствената сигурност.Поради тази причина КЗК предлага специални Национални програми за тяхното възстановяване.
