Какво следва, ако президентът наложи вето на държавния бюджет?

Илияна Йотова беше вицепрезидент заедно с Румен Радев в продължение на девет години

Президентът Илияна Йотова ще обяви днес в специално изявление решението си дали ще подпише Закона за държавния бюджет за 2026 г., или ще му наложи вето. Очаква се държавният глава да изложи мотивите си, ако реши да върне закона за ново обсъждане в Народното събрание. Припомняме, че Илияна Йотова беше вицепрезидент заедно с Румен Радев в продължение на девет години. След оставката му от „Дондуков“ 2 тя пое функциите на държавен глава до края на мандата през януари 2027 г. 

Какво ще последва, ако президентът наложи вето на бюджета? 

Снимка: Ладислав Цветков

Ако президентът наложи вето върху Закона за държавния бюджет, това няма да спре окончателно приемането му. Съгласно чл. 101 от Конституцията държавният глава разполага с т.нар. отлагателно вето, което му позволява в 15-дневен срок да върне закона за ново обсъждане в Народното събрание, като изложи мотивите си.

След връщането на закона парламентът е длъжен да го разгледа повторно. Народните представители могат да приемат възраженията на президента и да направят промени в бюджета или да отхвърлят ветото. Ако законът бъде приет повторно с мнозинство повече от половината от всички народни представители - най-малко 121 гласа - президентът е длъжен да го обнародва.

Бюджет 2026 е приет: По-високи винетки, замразена минимална заплата и рекорден нов дълг

Какво се променя?

Конституцията не дава право на държавния глава окончателно да блокира приемането на държавния бюджет. В случай че процедурата по приемането му се забави, действащото законодателство, включително Законът за публичните финанси, предвижда механизми, които да гарантират нормалното функциониране на държавата до окончателното влизане на закона в сила.