Как може да повлияе конфликта в Близкия изток върху инфлацията в България, според БНБ?

БНБ участва активно в процеса по определяне на паричната политика в еврозоната

Военният конфликт в Близкия изток създава повишена несигурност относно движението на международните цени на енергийните суровини и съответно влияе върху перспективите за инфлацията както в еврозоната, така и в България. 

Към момента действията на БНБ са насочени в две ключови посоки: участие в процеса по формиране на паричната политика на Евросистемата и извършване на аналитична оценка на възможните ефекти върху инфлацията в страната. На заседанието си от 18–19 март 2026 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да запази основните лихвени проценти без промяна, като същевременно отчете, че конфликтът в Близкия изток може да засили инфлационния натиск в краткосрочен план, най-вече чрез повишаване на цените на енергийните суровини. В тази връзка БНБ разработи базисен сценарий и два неблагоприятни варианта за оценка на потенциалното въздействие върху инфлацията в България, като при реализиране на по-негативните сценарии се очаква по-висока инфлация спрямо базовата прогноза за периода 2026–2028 г.

Снимка: iStock

В рамките на своя мандат БНБ участва активно в процеса по определяне на паричната политика в еврозоната чрез включването на управителя в заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, както и чрез експертното участие в работните групи и комитетите на Европейската система на централните банки. Именно тези структури подготвят анализите и прогнозите, които служат за основа на решенията за паричната политика. По време на заседанието през март 2026 г. бяха разгледани подробно възможните ефекти от конфликта в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната.

На базата на наличната информация и текущите макроикономически оценки Управителният съвет на ЕЦБ единодушно реши да не променя основните лихвени проценти и потвърди ангажимента си да поддържа инфлацията около целевото равнище от 2% в средносрочен хоризонт. В дискусиите беше подчертано, че конфликтът ще има осезаем краткосрочен ефект върху инфлацията, главно чрез покачването на енергийните цени, докато средносрочните последствия ще зависят от продължителността и интензитета на конфликта, както и от скоростта, с която тези шокове се пренасят към потребителските цени и икономическата активност.

Решенията на ЕЦБ относно бъдещия курс на паричната политика ще продължат да се основават на оценката за инфлационните перспективи и съпътстващите рискове, като се вземат предвид новопостъпващите икономически и финансови данни, развитието на базисната инфлация и ефективността на трансмисионния механизъм. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретен път на лихвените проценти, а следващото заседание по паричната политика е планирано за 29–30 април 2026 г.

50% разлика: Как Гърция изпреварва България по минимална заплата

Безработицата е била 7,7% през януари, според данни на Гръцката статистическа служба

Паралелно с това БНБ извършва оценка на възможните ефекти върху инфлацията в България, породени от нарастващите международни цени на енергийните суровини. Изготвен е базисен макроикономически сценарий, съобразен с подхода на ЕЦБ и основан на допускания за глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 г. Според него средногодишната инфлация у нас се очаква да достигне 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 и 2028 г., като това забавяне се дължи на ефекта от високата база при енергийните цени, а въвеждането на ETS2 през 2028 г. оказва допълнителен проинфлационен натиск.

Поради засилената несигурност са разработени и два неблагоприятни сценария, които показват възможните икономически ефекти при различна сила и продължителност на шоковете върху предлагането и цените на енергийните ресурси. При неблагоприятния сценарий инфлацията би била по-висока с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 пункта през 2027 г. и с 0.6 пункта през 2028 г. При силно неблагоприятния сценарий отклоненията са още по-значителни – съответно с 1.2, 3.4 и 2.3 процентни пункта за трите години. Тези по-високи стойности отразяват по-силното проявление на косвените и вторичните ефекти върху потребителските цени, като симулациите имат илюстративен характер и не включват евентуални мерки на фискалната и паричната политика.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN