Българите пътуват най-много до тази наша съседка
Пътуванията на българите са се увеличили с 6,2%
Как да проверим дали имаме наследствен имот?
Ето какво трябва да знае всеки наследник
Смъртта на близък човек винаги е тежко изпитание, но наред с личната загуба възникват и редица практически въпроси, които не търпят отлагане. Един от най-важните сред тях е какво точно включва наследството – не само като имущество, но и като евентуални задължения. Нерядко се оказва, че зад привидно „положително“ наследство стоят сериозни дългове.
Първата необходима стъпка е да се установи кои са наследниците. Това става чрез издаване на удостоверение за наследници от общината по последния постоянен адрес на починалия, въз основа на акта за смърт. Документът е ключов, тъй като позволява на наследниците да се легитимират пред институции и да извършват всички последващи проверки.
Същинското проучване на наследството обхваща различни институции и регистри. Информация за притежавани недвижими имоти може да се получи чрез справка в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, като при съмнения за имоти в различни райони е препоръчително да се направи по-обстойна проверка на национално ниво. Данни за моторни превозни средства се намират в системите на КАТ, а за банкови сметки и сейфове може да се поиска обобщена информация чрез Българската народна банка.
Не бива да се пренебрегва и възможността починалият да е имал застраховка "Живот", както и наличието на образувани изпълнителни дела – както при частни, така и при държавни съдебни изпълнители. Допълнителна яснота може да се получи чрез проверки в Търговския регистър за участие в дружества, както и в НАП и съответната община за евентуални данъчни задължения, пише адвокатската кантора "Митов § Партньори". Цялостното изясняване на тези обстоятелства е решаващо, за да може наследникът да направи информиран избор дали да приеме наследството и при какви условия.
Как се разпределя наследството по закон?
Българското законодателство дава възможност на всеки пълнолетен и дееспособен гражданин да се разпорежда с имуществото си след смъртта чрез завещание, пише на Европейския портал за електронно правосъдие. Тази свобода обаче е ограничена от необходимостта да се защитят най-близките наследници. Законът гарантира т.нар. запазена част за съпруг, деца, а при липса на такива – родители, като по този начин ограничава възможността те да бъдат лишени изцяло от наследство.
Завещанието може да бъде както саморъчно, така и нотариално, но във всички случаи трябва да отговаря на строго определени изисквания, за да бъде валидно. В българското право не се допуска съвместно завещание от повече от едно лице, а всяко разпореждане се разглежда индивидуално.
Когато липсва завещание, наследството се разпределя по закон. Най-често то се поделя между съпруга и децата на починалия, които получават равни дялове. При отсъствие на такива наследяват по-близки роднини, а при пълна липса на наследници имуществото преминава към държавата или съответната община.
Приемането на наследството може да стане както изрично, така и чрез действия, които показват намерение за това. Съществува и възможност за приемане по опис – механизъм, който ограничава отговорността на наследника за задълженията на починалия до размера на полученото имущество.
Разпределението на наследството може да се извърши доброволно между наследниците или чрез съдебна делба. В случаите, когато даден имот не може да бъде разделен, законът предвижда той да бъде продаден, а средствата да се разпределят между наследниците.
Как се облага наследството в България?
Съществен елемент от наследяването е и данъчното му третиране. Данъкът върху наследството в България е уреден в Закона за местните данъци и такси и се прилага върху имуществото на починалия, независимо дали се намира в страната или в чужбина, когато наследодателят е български гражданин. Данъкът се дължи от наследниците, но законът освобождава от него преживелия съпруг и роднините по права линия.
Размерът на данъка се определя върху стойността на наследеното имущество към момента на откриване на наследството. Оценката се извършва по различни правила в зависимост от вида на активите, като след разпределяне на наследството всеки наследник се облага за своя дял.
Ставките се определят от съответната община и варират в зависимост от степента на родство. По-ниски са за братя и сестри, а по-високи – за лица извън тесния семеен кръг. Наследниците са длъжни да подадат декларация в шестмесечен срок от откриване на наследството, като неподаването или подаването на невярна информация може да доведе до санкции.
Законът предвижда и редица освобождавания и облекчения, включително за имущество, завещано на държавата, общините или определени организации, както и за обичайни вещи от домакинството. При определяне на облагаемата маса се приспадат и задълженията на наследодателя, както и определени разходи, включително за погребение.
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
