Богати българи, слаба държава: Щом икономиката расте, защо държавата ни дърпа към дъното на ЕС?

Къде държавата ни „дърпа“ назад?

България е сред шампионите по икономически напредък за последното десетилетие, но остава на опашката на Европейския съюз по качество на живот. Но защо колкото и бързо да тичаме, не може да догоним останалите европейски държави? Гражданите и бизнесът тичат бързо, но държавната машина буквално „цикли“ на едно място.

Новото издание на индекса „Богатството на народите“ (WNI), цитирано от Института за пазарна икономика (ИПИ), за 2026 г. поставя България на 35-о място от 40 изследвани държави (ЕС и ОИСР). Въпреки че страната ни подобрява резултата си, тя не мърда в класацията и остава най-слабо представилата се членка на ЕС.

Двете лица на икономиката

Снимка: Getty Images / iStock

Докладът на Варшавския институт за предприемачество разкрива две коренно различни картини за страната ни. От едната страна имаме двигателят на икономиката. В анализа се показва, че частната икономика се представя стабилно, подкрепена от силно потребление, кредитиране и очаквания за нови инвестиции след влизането в еврозоната и Шенген.

 За последните 11 години България е подобрила общия си резултат с цели 20% – постижение, което ни нарежда сред най-динамичните икономики в Централна и Източна Европа, непосредствено след Румъния.

От другата страна е спирачката, а именно публичният сектор. Индексът оценява какво получават гражданите срещу своите данъци в седем ключови области. Именно тук България се проваля, като качеството на публичните разходи е близо до дъното на ЕС.

БВП на България гони 27,4 милиарда евро: Кой сектор дърпа икономиката нагоре?

За крайно потребление отиват огромните 81.3% от произвеждания БВП

Къде държавата ни „дърпа“ назад?

Снимка: iStock

Въпреки че се справяме относително добре в сектори като отбрана и инфраструктура, три големи сфери остават критични точки, които изяждат икономическия ни напредък:

• Здравеопазване: Остава с ниски оценки и лоши резултати за гражданите.
• Образование: Слабото качество се превръща в дългосрочна бариера пред растежа.
• Околна среда: Наследство от отлагани реформи и липса на визия.

Според анализаторите, тези слабости са директен резултат от годините на политическа нестабилност и системното отлагане на важни реформи. Въпреки че сме сред най-бързо подобряващите се през изминалото десетилетие, оставаме държавата сред най-слабите в ЕС по отношение на качеството на публичните разходи.

"Общият резултат на страната достига 546 точки, с 13 повече спрямо предходната година, но без промяна в позицията. За последните 11 години България е подобрила резултата си с 20%, което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, макар разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна.", пишат от ИПИ. 

Икономисти на БАН: Това са три сценария за българската икономика до 2028 г.

Икономически скок под знака на еврото и скрити капани пред растежа

Богатите също плачат

България не е единствената със затруднения в публичната сфера. Докладът отчита притеснителна световна тенденция. В 27 от 40 държави гражданите получават по-лоши услуги срещу данъците си днес, отколкото преди десетилетие. Бюджетите растат, но ефективността им спада. Това е феномен, който се засили осезаемо след пандемията.

Докато лидери като САЩ, Норвегия и Швейцария успяват да поддържат баланс между силен бизнес и работеща държава, страни като Полша показват как бюрокрацията и липсата на правов ред могат да „задушат“ дори най-амбициозния растеж.

Какво следва за България?

Икономическият потенциал е налице, но е достигнал своя „таван“ на ефективност при текущото управление на държавните ресурси. Присъединяването към еврозоната и Шенген е огромна възможност за нова вълна от инвестиции, но без радикално подобрение в образованието и здравеопазването, България рискува да остане „най-бързо развиващата се бедна държава“ в ЕС.