Икономисти на БАН: Това са три сценария за българската икономика до 2028 г.

Икономически скок под знака на еврото и скрити капани пред растежа

Българската икономика навлиза в 2026 г. с най-значимата си институционална промяна от десетилетия – приемането на еврото. Въпреки че страната демонстрира устойчивост и изпреварващ растеж спрямо средните нива в ЕС , анализът на Института за икономически изследвания при БАН разкрива сложна картина от вътрешен оптимизъм и сериозни външни рискове.

Растеж при дефицити

Снимка: iStock

През 2025 г. България постига реален икономически растеж от 3.1%, изпреварвайки средните темпове в еврозоната над два пъти. Този успех обаче е "небалансиран", тъй като се крепи основно на силно вътрешно потребление и инвестиционен импулс.

БВП на човек от населението по стандарт на покупателната способност достига 68.1% от средното за ЕС, с което България почти се изравнява с Гърция. Въпреки това страната остава последна в Съюза по този показател.

Инфлацията: Вътрешен проблем, а не "евро-шок"

Противно на страховете от "евро-шок", данните за началото на 2026 г. показват умерена инфлация от 2.6%. Анализът сочи, че ценовият натиск през 2025 г. е бил предимно вътрешно генериран:

• Трудът поскъпва: Разходите за труд нарастват с над 11%, изпреварвайки значително производителността.
• Скрити буфери: Фирмите са използвали вътрешния пазар като "ценови буфер", компенсирайки по-ниските печалби от износа чрез по-високи цени за местните потребители.
• Факторни цени: Докато енергията и газът поевтиняват в началото на 2026 г., разходите за заплати и транспорт остават основни проинфлационни двигатели.

Рекордна заетост и недостиг на кадри

България навлиза в 2026 г. с исторически ниска безработица от 3.1% – най-ниската в целия ЕС. Това "предимство" обаче се превръща в пречка пред растежа. Резервите от работна сила са изчерпани, а над 1 милион души в трудоспособна възраст остават икономически неактивни. Бъдещият растеж ще зависи не от намирането на безработни, а от активирането на тези "скрити резерви" и масирана дигитализация.

Тревожен сигнал за хазната: Дефицитът е най-високият от 15 години

Бюджетният дефицит на България достигна 1,76 млрд. евро към края на април

Еврозоната

Снимка: iStock

Присъединяването към еврозоната на 1 януари 2026 г. слага край на режима на паричния съвет. Ползите са ясни: по-ниски трансакционни разходи, по-лесен достъп до капитал и повишено доверие от инвеститорите.

Основните предизвикателства обаче остават:

Загуба на гъвкавост: България вече не разполага със самостоятелни монетарни инструменти за борба с инфлацията или икономически шокове.

Фискален натиск: Бюджетният дефицит и държавният дълг растат, което изисква затягане на коланите и по-ефективно управление на публичните средства.

Външна несигурност: Геополитическите конфликти в Близкия изток и Украйна, съчетани с протекционистичната политика на САЩ, заплашват да свият външното търсене за български стоки.

Влизаме в процедура по свръхдефицит: Какво означава това за българските граждани?

Това не означава фалит, но е сигнал за проблем

Прогноза 2026-2028: Три сценария за бъдещето

1. Оптимистичен: Растежът се ускорява до 4.6% към 2028 г. при стабилизиране на глобалната среда и силни инвестиции.

2. Базов: Умерен растеж от 1.6% до 3.5%, съпроводен с бавно намаляване на инфлацията.

3. Песимистичен: При трайни енергийни шокове растежът може да се забави до критичните 0.9% през 2026 г., а безработицата да започне да се покачва.

България навлиза в ерата на еврото със силен инерционен растеж, но и с изтъняващи ресурси. Ключът към успеха след 2026 г. няма да бъде самата валута, а способността на икономиката да се модернизира, да привлече неактивните на пазара на труда и да произвежда стоки с по-висока добавена стойност.