БВП на България гони 27,4 милиарда евро: Кой сектор дърпа икономиката нагоре?
БГ Бизнес
За крайно потребление отиват огромните 81.3% от произвеждания БВП
През първото тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България бележи сериозен ръст от 3,1% в сравнение с 2025 г. Това показват данни от Националния статистически институт (НСИ). Позитивната тенденция се запазва и на тримесечна база, като икономиката добавя 0.7% спрямо края на миналата година по сезонно изгладени данни.
Къде сме в момента?
Според предварителните данни икономическият мащаб на страната изглежда така:
- Общ обем на БВП: Достига 27 330.2 млн. евро (по текущи цени).
- БВП на глава от населението: Всеки български гражданин се равнява на 4 262 евро от общата стойност (или 4 988 долара при среден курс за тримесечието) .
- Брутна добавена стойност (БДС): Бизнесът и държавният сектор са произвели реална стойност за 23 836.6 млн. евро.
Услугите доминират, индустрията наваксва
Услугите остават абсолютен лидер. Те държат лъвския дял от 71.8% от добавената стойност в страната, въпреки лекия спад от 1.5 процентни пункта на годишна база. Индустриалният сектор отбелязва сериозен скок в тежестта си, увеличавайки дела си с 1.6 процентни пункта до 26.7%. Аграрният сектор свива присъствието си до едва 1.5% от общата БДС.
Кой дърпа икономиката нагоре?
Реалният растеж на БДС се дължи на отлични резултати в няколко ключови направления. На годишна база най-силно се представят:
- Държавно управление, образование и здравеопазване (+5.6%)
- Операции с недвижими имоти (+5.3%)
- Строителство (+4.3%)
- Финансови и застрахователни дейности (+4.1%)
На фона на общия оптимизъм, сериозен спад от 4.6% се регистрира в добивната и преработващата промишленост, както и в енергийния сектор.
Потреблението и инвестициите
Българите продължават да харчат активно. За крайно потребление отиват огромните 81.3% от произвеждания БВП (което е ръст от 7.8% на годишна база) . Инвестициите (бруто образуване на основен капитал) също бележат скок от 18.7% и вече оформят 15.7% от икономическия пай.
Единствената по-сериозна пробойна остава външнотърговското салдо, което е отрицателно. Износът на стоки и услуги бележи спад от 7.4% на годишна база , докато вносът се е увеличил с 8.2% – ясен знак, че вътрешното потребление се задоволява в голяма степен от чужди стоки.