300 000 декара изгорели гори за година: Пожарите са икономически риск за България

Българската горска индустрия е изправена пред нарастващ риск

Горските пожари вече не са само сезонен природен риск, но и сериозно икономическо предизвикателство за дърводобивния секотр, общините, земеделието и регионите, зависими от горските ресурси.

България е сред европейските държави, които усещат все по-силно този натиск. По данни от официалния одит на Сметната палата, базиран на информация от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), през 2025 г. страната е сред 10-те най-засегнати държави в Европейския съюз спрямо размера на територията си. Това показват последните данни, разпространени от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Около 300 000 декара гори (30 000 хектара) са засегнати от пожари за година, като значителна част от тях попадат в защитени територии от мрежата „Натура 2000“. За сравнение това е площ, равна на хиляди футболни игрища, която вече няма да може да изпълнява ролята си на дървесен ресурс, въглероден поглътител и екосистема.

Причините в България също показват важна тенденция – огънят най-често не е резултат от природни фактори. По данни на Изпълнителната агенция по горите едва около 5% от горските пожари са вследствие на природни причини, а останалите са свързани с човешка дейност – небрежност, действия или бездействие.

Горите като икономически актив под риск

Снимка: БКДМП

Пожарите имат директно отражение върху горската индустрия – от загуба на дървесина до допълнителни разходи за възстановяване на териториите.

България разполага с около 39% залесена площ, но според експерти структурата на горите създава допълнителни рискове.

„Близо 39% от територията на страната е залесена, но горите у нас са силно повлияни от човешкото присъствие — близо половината са издънкови, а една трета са иглолистни култури. Това са недълговечни насаждения, изискващи постоянна лесовъдска грижа; голяма част от тях вече са застарели и масово съхнат. Това ги прави по-уязвими и на пожари, и на нападения от вредители корояди“, коментира инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.

Според него проблемът не е само в климатичните условия, а и в начина, по който се управляват горските територии.

Натрупването на суха растителност и биомаса в необгрижвани гори може да превърне един пожар в трудно контролируемо бедствие.

Над 16 милиона лева са щетите от пожара в Пирин от 25 юли

Безвъзвратно са загубени 17 519 дка гора

Европа отчита най-тежкия пожарен сезон в историята

Снимка: Ройтерс

Проблемът не е ограничен само до България. Според данни на Европейската комисия и EFFIS през 2025 г. Европейският съюз е преживял най-тежкия пожарен сезон от началото на наблюденията. Общо 1,07 млн. хектара са изгорели в ЕС – площ, приблизително колкото територията на Кипър.

Пожарите са над 7700, като са засегнали 25 от 27-те държави членки.

Сред най-тежко засегнатите страни са България, Гърция, Италия, Португалия и Испания. Само петте държави са отчели общо над 334 000 хектара изгорели площи през 2024 г.

Пожарите стават по-скъпи

Глобалните данни показват сходна тенденция. През 2023 и 2024 г. загубата на горска площ вследствие на пожари е приблизително два пъти над средната стойност за последните две десетилетия.

Най-силно засегнати са бореалните гори в Канада и Русия, които формират около 60% от загубата на дървесна покривка вследствие на пожари между 2001 и 2024 г.

Икономическите последици също нарастват. От началото на века досега са унищожени предимно търговски дървесни ресурси на стойност между 45 и 77 млрд. долара.

Канада е сред държавите, които най-силно усещат ефекта от промяната. През 2025 г. там са изгорели около 8,8 млн. хектара гори – втората най-тежка година в историята след рекордните 16,5 млн. хектара през 2023 г.

Специална работна група предложи инвестиции от 10 млрд. долара за следващото десетилетие за трансформация на сектора, включително по-добро управление на горските територии и намаляване на риска от пожари.

Какво означава това за България?

Снимка: БГНЕС

Според експертите основният извод е, че борбата с пожарите не започва, когато пламъците вече са възникнали. Необходима е комбинация от по-добро управление на горските територии, редовна профилактика и премахване на суха растителност, инвестиции в инфраструктура за достъп и гасене, актуална национална стратегия за управление на горите и адаптация към климатичните промени.

За България това означава, че пожарите вече не са само екологичен проблем. Те се превръщат във фактор, който може да влияе върху цели икономически сектори – от дървопреработването до развитието на цели региони.