Трета поредна година износът на български стоки се понижава. Данните на Националния статистически институт за външната търговия през 2025 г. показват, че компаниите у нас са реализирали експорт на стойност 83,9 млрд. лв., което е с 3,2% по-малко спрямо 2024 г.
През 2024 г. спадът беше 0,2%, а през 2023 г. – 6,5%. Сред факторите за негативната динамика е отражението на войната в Украйна върху пазарите. Особено притеснително е, че през 2025 г. по-силно се свива износът към страните от ЕС – основен пазар за България. По данни на НСИ към ноември намалението за ЕС е 4,6% на годишна база до около 50 млрд. лв., докато експортът към държавите извън съюза се понижава с 2,2%, предава "Сега".
Сред ключовите ни партньори в ЕС най-голям спад е отчетен при Германия и Италия – по 7,5%, както и при Франция – с 4,8%. В Гърция почти няма промяна спрямо предходната година, а Румъния отчита ръст от 5,3%. Общо Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция формират 64,3% от българския износ за държавите членки.
Износът към страни извън ЕС намалява с 2,2% през 2025 г., достигайки 30 млрд. лв. Понижение в стойностните обеми има към почти всички основни партньори – САЩ, Сърбия, Северна Македония, Китай и Великобритания. При Турция, която е водеща с дял от 5,856 млрд. лв., почти няма изменение. Силен ръст е отчетен единствено при Алжир – над 20%, като стойността достига 1,232 млрд. лв.
По групи стоки най-сериозен спад се наблюдава при горивата – минус 26% в стойностен обем, включително 13% за ЕС. Основна причина е по-ниското производство и износ от бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“, след като парламентът забрани износа на дизел от лятото на 2025 г. като мярка срещу „спекулативно“ повишаване на цените преди въвеждането на еврото. Машините и оборудването остават с най-голям дял в експорта – 18 млрд. лв., но също отчитат лек спад от 1,6%, включително 2,2% за ЕС, като индустрията среща все по-трудности при намирането на външни пазари.
На този фон износът на някои земеделски и хранителни продукти бележи увеличение, сред които слънчогледово семе, олио и зърнени култури. В същото време през 2025 г. вносът достига 105,6 млрд. лв., което е ръст от 6,1% спрямо 2024 г., а външнотърговският дефицит се разширява до рекордните 21,7 млрд. лв. Повишеният внос се обяснява със стимулираното вътрешно потребление вследствие на административното увеличение на заплатите в бюджетния сектор, докато експортно ориентираните компании работят в по-неблагоприятна бизнес среда.
