
Ще се вдигне ли цената на парното в София с 24%?
Каква е предложената цена на топлинната енергия?
Честит празник на всички българи!
24 май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Това е ден, повод за гордост за всички българи.
Как би изглеждал празникът, ако го превърнем в цифри?
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.
Двете азбуки продължават да се използват паралелно за държавни и религиозни документи до X-XI век. По-късно вече кирилицата измества напълно глаголицата.
Думата „азбука“ е дошла от първите две букви „аз” и „буки”. По същият начин се е образувала и английската дума alphabet (алфабет), която идва от гръцкото „алфабетос”, съответно от буквите „алфа” и „бета”.
В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от Св. Климент Охридски, има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 921 година e в скален манастир близо до село Крепча в България.
Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 година в превода на Новия завет на хърватски.
Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Северна Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, а до 2018 година и в Казахстан. Преди десетилетия азбуката е ползвана и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан и др.
През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на Св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
До края на 70-те години на ХIХ век кирилицата се е ползвала и в Румъния.
По българска инициатива са издигнати 2 паметника на кирилицата – в монголската столица Улан Батор и в близост до изследователската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Антарктида.
Каква е предложената цена на топлинната енергия?
Българският паспорт дава безвизов достъп до 172 страни
Изплащането ще бъде удължено заради Великден