
Преминаване през проверка с двулитрова бутилка? На тези летища ще бъде възможно
Ето къде пътниците вече не са длъжни да изваждат по-големи контейнери с течности от багажа си.
Лекарите са имплантирали устройството в мозък на жена като част от клинично изследване
Учени обучиха AI модел да превръща мозъчната активност в звук, за да помогнат на човек, преживял инсулт, да възстанови речта си.
Въпреки че устройството все още е в експериментален етап, те се надяват, че интерфейсът между мозъка и компютъра някога ще помогне на хората, които не могат да говорят, да възстановят гласа си.
Новото изследване описва тестването на устройството върху 47-годишна жена с квадриплегия, която не е могла да говори в продължение на 18 години след инсулт. Лекарите са имплантирали устройството в нейния мозък като част от клинично изследване.
„Това превръща нейното намерение да говори в плавни изречения“, каза Гопала Анумачипали, съавтор на изследването, публикувано в списанието Nature Neuroscience.
Други интерфейси между мозъка и компютъра (BCI) за реч обикновено имат малко забавяне между мислите и компютъризираното изричане. Такива забавяния могат да нарушат естествения поток на разговора, което може да доведе до недоразумения, заявиха изследователите.
Екип от Калифорния е записал мозъчната активност на жената с помощта на електроди, докато тя мълчаливо мислела изречения в мозъка си.
Учените са използвали синтезатор, за да създадат звуковия израз, който тя би произнесла. След това са обучили модел на изкуствен интелект, който превежда активността в звукови единици. Той работи по начин, подобен на съществуващите системи, използвани за транскрипция на срещи или телефонни разговори в реално време.
Имплантът сам по себе си седи върху центъра за реч в мозъка, така че да „слуша“. Тези сигнали после се превръщат в части от реч, които съставят изречения.
„Това е подход на стрийминг. Не чака изречението да свърши. То се обработва в движение“, каза Анумачипали. По думите му всяка сричка се обработва за около 80 милисекунди.
Той допълни и че е необходимо допълнително проучване, преди технологията да бъде готова за широко приложение, но с „устойчиви инвестиции“ тя може да стане достъпна за пациенти в рамките на едно десетилетие.
Ето къде пътниците вече не са длъжни да изваждат по-големи контейнери с течности от багажа си.
Велинград има потенциал да развива медицински туризъм, според Мирослав Боршош
Кой е най-големият замърсител от 19-ти век насам?