„Ние не сме Дисниленд": Възмущение в Рим заради „гладиаторските“ битки на Airbnb в Колизеума
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Зеленият преход в Европа - къде се намира България?
Страната ни изостава сериозно с процеса по декарбонизация
"Европейският зелен пакт се роди от необходимостта да опазим нашата планета. Изместихме облика на програмата към областта на икономиката и това даде ясна посока на инвестициите и иновациите. Вече видяхме тази стратегия за растеж, тя носи резултати. Европейската промишленост показва, че може да бъде движещата сила на прехода като доказва, че модернизацията и декарбонизацията могат да вървят ръка за ръка", каза председателят на комисията Урсула фон дер Лайен по време на речта й преди две седмици за състоянието на Съюза през 2023 г.
За последните 5 години броят на заводите за чиста стомана в ЕС нарасна от 0% на 38%. В сегашния момент привличаме повече инвестиции в чист водород от САЩ и Китай взети заедно, добави тя.
Снимка:
bTV
"С навлизането ни в следващата фаза на Европейския зелен пакт, едно нещо ще остане неизменно, ще подкрепяме европейската промишленост през цялото време. Започвайки от този месец, ще проведем поредица от диалози с промишлеността относно прехода към чиста енергия", каза още Урсула фон дер Лайен.
Къде обаче се намира България в този преход?
България загуби до момента 100 млн. евро за зеления преход в тези три региона, но ако до края на 2023 г. не внесе най-сетне териториалните има планове за одобрение в Брюксел, ще загуби още 826 млн. евро от този фонд, а изпуснатите средства може да стигнат и 5,69 млрд. евро, ако продължи бавенето и неизпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.
В сравнение с другите страни в Централна и Източна Европа, България не се възползва от възможностите за декарбонизация на енергийния сектор чрез амбициозните политически и финансови инструменти на Европейския съюз за достигане до въглеродна неутралност към 2050 г. Българското правителство беше сред последните в ЕС, които приеха своя Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който ангажира милиарди евро финансиране от ЕС за подкрепа на поетите от правителството ангажименти за реформи и декарбонизация на енергийния сектор, казват в свои доклад от Центъра за изследване на демокрацията.
Основна реформа в НПВУ е създаването на Комисията за енергиен преход (КЕП), която е натоварена със задачата да разработи подробна оценка на два сценария за отказ от въглищата до 2030 г. (ранен) и до 2038 г. (късен) като основа за разработването на Пътна карта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Все още, обаче, липсва консенсус около заключенията в работата на КЕП.
Анализът на експертите показва, че българската икономика е способна да постигне климатична неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията и без строителството на нови ядрени мощности или централи, използващи природен газ. Стъпвайки на тези изводи следва да бъдат предприети редица краткосрочни и дългосрочни политически действия, които да позволят разгръщането на потенциала на България за декарбонизация в най-спорния енергиен подотрасъл – електроенергетиката.
Европейско финансиране, необходимо за зеления преход
Европейската комисия въведе Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт като част от Европейския зелен пакт. Той включва Механизма за справедлив преход, който е ключов инструмент за осъществяване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика по справедлив начин, за да няма изоставени, които сами да се изправят пред това предизвикателство. Чрез Механизма ще се мобилизират значителни инвестиции на стойност 65 - 75 млрд. евро през периода 2021- 2027 г. в подкрепа на гражданите на регионите, които са най-силно засегнати от прехода. Сумата предвидена за България за периода 2021-2027 г. е около 458 млн. евро, която е петата най-голяма по размер.
*В материала са използвани и данни, предоставени от Представителството на Европейската комисия в България
