Заради скъпия петрол: Връщаме ли се към ядрената енергетика?
Свят
Паметта за катастрофите избледнява, но ядрената енергетика остава спорен избор
Френският всекидневник Le Monde поставя тревожен въпрос: ускорява ли войната в Иран глобалното възраждане на ядрената енергетика и готов ли е светът да приеме новите рискове, които идват с това решение, пише БГНЕС.
Причината за този завой е устойчивото поскъпване на петрола и газа, породено от конфликтите в Украйна и Близкия изток. Но паралелно с енергийната несигурност нараства и друга заплаха - ядрените реактори все по-очевидно се превръщат във възможни военни цели.
Паметта за катастрофите избледнява
Преди 40 г. четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ експлодира. В атмосферата бяха изпуснати около 30 хиляди пъти повече радиоактивни вещества, отколкото за цялата предходна история на гражданската ядрена енергетика.
Днес, парадоксално, годишнината от аварията съвпада със стартирането на нови ядрени проекти по света. Темата почти не предизвиква обществен дебат. Ядрената енергия започва да се възприема не като спорен избор, а като неизбежна необходимост.
Франция дава тон
В средата на март президентът Еманюел Макрон посети строежа на бъдещия реактор EPR в Пенли, департамент Приморска Сена. Почти едновременно се проведе и Петият Съвет по ядрена политика, на който бяха взети ключови решения за ускоряване на ядрените програми. Реакцията на обществото и политиците беше изненадващо сдържана. Възраждането на атомната енергетика във Франция сякаш вече не подлежи на обсъждане.
Движещият фактор обаче не е толкова климатичната политика, колкото войните и ценовите шокове при енергоносителите.
Германия и Белгия променят курса
Снимка:
Istock.com
Дори държави, които доскоро бяха символ на отказа от атомната енергия, преразглеждат позициите си. В Германия, след аварията във АЕЦ Фукушима Даичи през 2011 г., беше поет твърд курс към отказ от ядрената енергия. През май 2025 г. Берлин обяви, че повече няма да блокира ядрени инициативи на европейско ниво.
В Белгия в последния момент беше отменен законът от 2003 г., предвиждащ пълен отказ от ядрената енергия до края на 2025 г. Войната променя възприятието: ограниченията действат като силно обезболяващо, което притъпява спомена за миналите катастрофи.
Реакторите като военни цели
Събитията в Украйна и Иран показаха нещо ново и тревожно: реактори и други критични обекти, включително обезсоляващи инсталации, могат да се превърнат в легитимни военни цели. Това превръща въпроса за ядрената безопасност от технически в геополитически.
