Това е най-скъпият музей в света: AEЦ, ĸойто ниĸoгa нямa дa зapaбoти

От ентусиазъм към съмнение

На брега на река Дунав, на около 30 километра северозападно от Виена, се издига напълно завършена атомна електроцентрала. Тя е заредена с ядрено гориво, технически готова за пускане в експлоатация, но вече девет години стои неизползвана. Това е атомната електроцентрала „Цвентендорф“ – символ на един от най-необичайните политически и обществени избори в историята на енергетиката.

Атомната електроцентрала „Цвентендорф“ в Австрия така и не беше пусната в експлоатация, след като избирателите се произнесоха срещу ядрената енергия на референдум. Днес около 60% от електроенергията в Австрия се произвежда от възобновяеми източници. Реакторът се превърна в музей, пише DW.

Проектът за австрийска ядрена програма

Снимка: Getty Images / iStock

Цвентендорф е била замислена като първата от шест атомни електроцентрали, които Австрия е планирала да изгради. Строителството започва през 1970 г. и приключва през 1978 г., като струва около 8 милиарда австрийски шилинга — сума, равняваща се на приблизително един милиард щатски долара по днешна стойност.

Проектираната мощност на централата е 700 мегавата — около две трети от капацитета на американските атомни електроцентрали „Сийбрук“ и „Шорхам“, които по същото време също са обект на остри обществени спорове.

От ентусиазъм към съмнение

Снимка: Zwentendorf

С течение на времето стават известни редица тревожни факти. Две от четирите германски електроцентрали със същия дизайн са окончателно спрени поради сериозни механични проблеми. Установява се, че Цвентендорф е построена върху активна земетръсна зона. При наводнение на Дунав вода прониква в защитния корпус на централата, което поставя под въпрос безопасността на подземните води при евентуална авария.

Проблемът с ядрените отпадъци

Снимка: Zwentendorf

Както и останалите държави, използващи ядрена енергия, Австрия няма дългосрочно решение за съхранение на радиоактивните отпадъци. Първоначалният план предвижда те да бъдат погребани дълбоко в гранитните масиви на Алпите. Местните общности обаче категорично се противопоставят, а австрийското законодателство не позволява федералното правителство да наложи подобно решение насила.

Опитите отпадъците да бъдат изнесени в други държави — Унгария, Египет и Китай, завършват с отказ. Иранският шах проявява интерес, но след падането му от власт темата е окончателно изоставена.

Референдумът, който промени всичко

Снимка: Zwentendorf

Натрупаните съмнения принуждават правителството да вземе безпрецедентно решение: бъдещето на централата да се реши чрез национален референдум. В седмиците преди вота обществото е дълбоко разделено. Дебатът противопоставя прогреса на сигурността, работните места на опазването на околната среда, краткосрочната енергийна стабилност на дългосрочните рискове.

Тогавашният канцлер Бруно Крайски обявява Цвентендорф за ключов национален приоритет и открито агитира за глас „за“. И до днес се спори дали неговата намеса е мобилизирала повече противници или поддръжници на централата.

На 5 ноември 1978 г. 50,5% от гласувалите казват „не“. Австрийската ядрена програма е прекратена.

След „не“-то

Снимка: Zwentendorf

Противно на предупрежденията, страната не изпитва сериозни прекъсвания на електрозахранването, а икономиката не се срива. Централата остава в правен и политически вакуум — правителството не я извежда окончателно от експлоатация, а природозащитниците се опасяват, че се чака по-благоприятен момент за тайно пускане.

Общественото мнение дълго време остава разделено почти поравно. Появяват се слухове, че централата е била тайно тествана и вече е радиоактивно замърсена.

Аварията в Чернобил променя всичко. В Австрия първите реколти от маруля и ягоди са унищожени, децата не са допускани да играят на открито, а правителствата в Европа дават противоречиви и объркващи изявления. Обществените нагласи рязко се променят — едва 10% от австрийците подкрепят отварянето на Цвентендорф.

Правителството обявява, че централата ще бъде окончателно изведена от експлоатация, но бъдещето ѝ остава неясно.

Какво да се прави с Цвентендорф?

Снимка: Zwentendorf

Предложенията варират от технически абсурдни до символично иронични: преустройство в друг тип електроцентрала, депо за опасни химически отпадъци, конферентен център за антиядрени организации. Най-устойчивата идея, първоначално шега, е тя да стане музей на провалените технологии. Провинция Долна Австрия приема идеята сериозно и предлага проект „Historyland“ — парк и изложбен комплекс, посветен на развитието на човешката цивилизация.

Урокът на Австрия

Снимка: Zwentendorf

Дълго време се е смятало, че само Австрия е способна да се откаже от напълно завършена атомна електроцентрала. В Съединените щати ситуацията изглежда различна — финансовите загуби се поемат от частни инвеститори, липсват референдуми, а ядрената индустрия разполага със силни лобита.

И все пак социологическите проучвания показват, че ако американците имаха възможност да гласуват, 78% биха казали „не“. Факт е, че всички нови поръчки за атомни електроцентрали след 1974 г. са отменени.

Австрия не е единствената страна, която е осъзнала, че ядрената енергия е скъпа и опасна технология. Въпросът остава дали тя е единствената с политическа система, достатъчно демократична и гъвкава, за да действа според това осъзнаване.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN