1 USD
1.66823 BGN
Петрол
66.47 $/барел
Bitcoin
$118,400.0

Урок по хърватски: Как Загреб се погрижи за парите на гражданите след влизане в еврозоната

Ето как Хърватия успя да се справи с инфлацията

След като България получи своето историческо „да“, се очаква страната ни да стане 21-вата членка на еврозоната. Тази новина обаче донесе смесени реакции от обществото. Докато българската общественост още дискутира плюсовете и минусите на еврозоната, друга Балканска държава дава ценен урок как може да укроти спекулациите и да защити потребителите.

  • Още в първите две седмици, Държавният инспекторат в Хърватия откри неоправдани надценки
  • От септември 2023 г. ценови тавани ограничиха рязко най-необходимите стоки
  • 40% от проверените магазини са глобени без компромис

40% от магазините с глоби още първата седмица

Снимка: Getty/Istock Photos

Още в първите две седмици след смяната на валутата, Държавният инспекторат в Хърватия откри неоправдани надценки в цели 40% от проверените магазини, последвани от глоби без компромис. Две седмици по-късно, 25% от търговците продължаваха да злоупотребяват с цените, но натискът не спря дотук.

Правителството въведе блиц инспекции, публично посочване на нарушителите и дори заплаха за секторно увеличение на ДДС – силен ход, който върна контрола в ръцете на регулатора. Това показват данни от анализа на Фискалния съвет.

Ценови тавани, мобилно приложение и Hello, Inspector

От септември 2023 г. ценови тавани ограничиха рязко най-необходимите стоки – хляб, мляко, месо, брашно, олио. До февруари 2025 г. списъкът се разшири до 70 продукта, обхващайки и плодове, зеленчуци, хигиенни и домакински стоки.

Успоредно с това, гражданите получиха в ръцете си инструментите за контрол: мобилното приложение „Движение на цените“, 24-часова гореща линия Hello, Inspector, а от юни 2025 г. задължителни ежедневни ценови списъци във всички магазини.

Резултатът: инфлацията под контрол въпреки глобалните кризи

Снимка: Getty/Istock Photos

Въпреки първоначалните притеснения, националната инфлация остана стабилна. Според анализ на ЕЦБ, общото увеличение на цените през януари 2023 г. е било едва 0,3%, а академични изследвания сочат, че само 16% от инфлацията е свързана с ефекта от еврото, без дълготрайни последствия.

През 2025 г., когато глобалните цени на храните отново нараснаха заради геополитическа нестабилност, Хърватия вече имаше готов арсенал от мерки. Държавата премина от фиксирани тавани към прозрачност, конкуренция и целенасочена подкрепа на доходите – пример за активна, а не реактивна политика.

Хърватският модел показва: Еврозоната не е проблемът. Проблемът е бездействието.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет за вземане на инвестиционно решение.

Последни публикации

Виж всички предложения от брошурата тук