Помните ли я? Пицария, напуснала България, затваря 7 обекта в наша съседка
Компанията постоянно се бори в трудния пазар на пица
САЩ срещу Иран: Рисковете за глобалната икономика от евентуална война ще са катастрофални
В черните прогнози влизат скъп петрол, висока инфлация и бежански поток
Ескалацията на напрежението между Съединените щати и Иран, при която администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия срещу Техеран, не е просто геополитическа дилема — тя има потенциал да предизвика значителни икономически трусове на глобално ниво. Последните разкрития показват, че САЩ подготвят военна операция, която може да се случи в идните седмици, при това висока е вероятността за нарушаване на търговски и енергийни потоци, а Европа и световните пазари вече подсмърчат рисков премиум в цените на суровините.
Много уязвим става енергийният сектор
Иран контролира третите по големина доказани нефтени резерви в света и стратегически разположения Ормузки проток — ключова артерия за около 20% от световния морски петролен трафик.
Дори само заплахата от удар или бойни действия повиши цените на петрола до най-високите нива за последните шест месеца, около над $70 за барел. Това отразява оценката на пазарите, че конфликтът може да доведе до реални или потенциални нарушения в доставките. При сблъсък или риск от срутване на транзита през Ормузкия проток цените на суровия петрол могат да се повишат значително, повишавайки разходите за енергия, транспорт и производство в целия свят. По-високи цени на енергията означават по-високи разходи за фирмите и домакинствата. Това води до ускоряване на общата инфлация — особено в развиващите се икономики. Централните банки, които планират да смекчат лихвите поради забавящ се растеж, биха могли да забавят тези планове, за да ограничат инфлацията, съобщава CNN.
Финансови пазари
Глобалните капиталови пазари показаха силна реакция на нарастващата геополитическа несигурност още преди реални удари. Анализатори и инвеститори поставят премия за риск върху активи с по-висока чувствителност към геополитически шокове. Акциите на енергийни компании често растат, докато технологичният сектор и финансовите индекси могат да понасят загуби поради повишена несигурност. Валутите с „безопасен актив“, като щатския долар и японската йена, обикновено укрепват при нарастващ риск. Волатилността на пазарите на суровини и фючърси създава предизвикателства за корпорации, банки и институционални инвеститори, които се опитват да хеджират позиции.
Този ефект не е хипотетичен — в моментите на нарастващи страхове инвестиционният климат става по-консервативен, което оказва натиск върху ликвидността и рискованите активи.
Според анализ от EUobserver, Европейският съюз би понесъл значителна част от икономическите ударни ефекти, въпреки че Европа няма пряко влияние върху решението за конфронтация. Европа значително зависи от внос на енергийни ресурси от Близкия изток, а всяко нарушение на доставките през Ормузкия проток или вълна от по-високи петролни цени биха увеличили енергийните разходи за потребители и индустрия. Европейски фирми, които вече търсят енергийна диверсификация след конфликта в Украйна, могат да бъдат изправени пред нови ценови шокове, което ще натовари икономически планове и бюджетни рамки. Освен това евентуална регионална война би причинила бежански вълни значително по-големи от сирийската криза през 2015–2016 г., натоварвайки социалните системи и пазара на труда в ЕС.
Потенциален удар на САЩ върху Иран се трансформира от геополитически въпрос в потенциална глобална икономическа катастрофа, която би засегнала енергийните пазари, финансовите системи, икономическата политика и международните търговски вериги. Експертите са категорични, че ефектите няма да бъдат изолирани само в Близкия изток — световният икономически пейзаж е силно повърхностен в реакциите си към такъв шок и вече насочва вниманието към рисковете, които могат да преобразят пазари и стратегии през 2026 г. и след това.
