Mercedes-Benz ще плати 149,6 млн. долара за нарушения на емисионните стандарти
Компанията е скрила устройствата както от щатските, така и от федералните регулатори
Проучване показва, че когато богатите парадират със средствата си, неравенството се усеща по-силно
В България данните за неравенство са най-високи
През последните години неравенството между състояноето на различните хора се задълбочава сериозно. Днес по-малко от 60 000 от най-богатите хора на планетата притежават повече богатство от половината от световното население, взето заедно. Този глобален елит, представляващ едва 0,001% от хората, разполага с три пъти повече ресурси от най-бедните 50%.
Снимка:
iStock
Ново изследване на екип от Лондонското училище по икономика (LSE) разглежда фактор, който допълнително изостря неравенството. Според учените повечето хора не го възприемат ясно в ежедневието си и затова трудно осъзнават реалните му мащаби. „Хората като цяло имат много неточна представа за неравенството в обществото“, обяснява пред Euronews Милена Цветкова, съавтор на проучването, като посочва, че абстрактни показатели като коефициента на Джини рядко говорят нещо на средностатистическия човек.
Коефициентът на Джини измерва неравенството в доходите по скала от 0, което означава пълно равенство, до 1 – крайна концентрация на богатство. Данните на Европейската комисия показват, че в ЕС България има най-висока стойност – 0,384, докато Словакия е с най-ниска – 0,217. Германия, Франция и Италия се движат около средните стойности, като Италия показва малко по-високо неравенство спрямо останалиБъте големи икономики. Въпреки това, подобни числа често остават далечни и трудно приложими за хората извън статистическите среди.
Проучването подчертава, че изкривеното възприятие се дължи най-вече на социалната сегрегация. Хората обикновено се движат в кръгове от други с подобни доходи – приятели, колеги и съседи – и на база на това правят обобщения за цялото общество. „Често приемаме, че всички живеят приблизително като нас и така подценяваме реалното неравенство“, казва Цветкова. Когато липсва редовно пряко наблюдение на големите разлики, хората са по-малко склонни да настояват за промени или преразпределение.
За да изследват този ефект, учените провеждат онлайн експеримент с 1440 участници, разпределени в малки групи и случайно определени като „богати“ или „бедни“. В зависимост от това колко видимо е било богатството в тяхната социална „мрежа“, резултатите са рязко различни. Когато по-бедните виждат основно други бедни, те подценяват мащаба на неравенството, гласуват за по-ниски данъци и въпреки по-лошите резултати остават по-доволни. Когато обаче са изложени на ясно видимо богатство, те настояват за по-силно преразпределение, но изпитват по-голямо чувство за несправедливост.
Изследването заключава, че видимостта на богатството може да увеличи подкрепата за преразпределение, но често води и до по-силно социално напрежение. След пандемията от COVID-19, когато за кратко границите между социалните групи сякаш се размиха, демонстрациите на лукс временно намаляха. Днес обаче показното богатство отново излиза на преден план – от шумни сватби на знаменитости до ексклузивни частни събития. „Хората виждат това“, казва Цветкова. „И то неминуемо влияе на начина, по който възприемат неравенството.“
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
