
Министерството на финансите пласира нов дълг за 300 млн. лева
Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3,06%
Пожар до входа на Ормузкия проток доведе до ново поскъпване на петрола
Конфликтът между Иран и Израел се променя, но една географска област отново е в центъра на глобалното внимание - Ормузкият проток. Тесен морски проход, който, макар и малък по размер, носи огромна стратегическа тежест – и потенциал да предизвика глобална енергийна и сигурностна криза, ако ескалира.
Ормузкият проток, разположен между Иран и Оман, свързва Персийския залив с открития океан. Около 20% от световния петрол, който е оценен на 17 милиона барела на ден, според данни на Forbes, както и значителна част от световния втечнен природен газ (LNG), преминават през този маршрут. Проходът се използва от повечето богати на петрол страни от Близкия изток акто Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Ирак и Катар.
Тази цифра прави Ормуз най-важната енергийна точка в света. Блокадата му, дори временна, води до незабавна дестабилизация на световния енергиен пазар, драматично покачване на цените и разпространение на несигурност на финансовите пазари.
Иран е наясно със своята позиция. С брегова охрана, командваща северната част на пролива, и военна инфраструктура, разположена по крайбрежието и на близките острови, Техеран има капацитета да блокира прохода – чрез военноморски мини, ракети, дронове и асиметрични атаки.
През последните десетилетия Ислямската република многократно е заплашвала да затвори Ормузкия проток, най-вече в отговор на американски санкции или израелски атаки. Но днешният контекст прави тази заплаха по-конкретна от всякога.
Затварянето на ормузкия газ би било не само военен акт, то би било политически сигнал към Запада, особено към Вашингтон, Лондон и Париж, но и ясно послание към регионални съперници като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Иран не само би търсил пространство за политически маневри, но и би превърнал цялата световна енергийна система в заложник на регионален конфликт.
Важно е да се подчертае, че дори без пълна блокада, серия от атаки срещу танкери, военноморски мини или завземане на търговски кораби е достатъчна, за да дестабилизира усещането за сигурност. В условия на страх и несигурност пазарите реагират автоматично - цените на петрола се покачват, валутите на страните вносителки падат, а инфлацията се покачва.
Ако Иран предприеме стъпката да затвори Ормузкия проток, последвалите последици биха се отразили на САЩ и НАТО, които имат военноморски бази в региона (особено в Бахрейн и Катар); Китай, Япония, Индия и Южна Корея, като най-големи вносители на енергия от Персийския залив; Европейския съюз, който би се сблъскал с допълнителен енергиен натиск насред войната в Украйна; и световните финансови пазари, които вече са нестабилни поради инфлацията, търговските войни и климатичния преход.
В политически план, блокадата на Ормузкия проток би изисквала решителен военен отговор от страна на САЩ, което би могло допълнително да интернационализира конфликта между Иран и Израел и да тласне региона към по-широка ескалация, може би дори към открита война в по-голям мащаб.
Пожар, забелязан във водите край Обединените арабски емирства (ОАЕ) и близо до входа на Ормузкия проток, доведе до ново поскъпване на петрола на световните борси, въпреки че фирмата за управление на морския риск Ambrey, действаща в района, посочи, че този инцидент не е свързан със сигурността, съобщава агенция Блумбърг.
Към 11.00 часа българско време фючърсите на петрол Брент поскъпват с 1,45% към 74,30 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол WTI - с 1,46% към 72,80 долара за барел след новината за пожара и най-вече в резултат на продължаващия военен конфликт между Израел и Иран, което засилва опасенията за нарушаване на енергийните потоци и на жизненоважни търговски пътища.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3,06%
Едно зареждане на стандартна батерия от 75 kWh ще достига 56 лв
49% от респондентите споделят, че получават до 1000 евро