Пет индустрии, които печелят от ръста на разходите за отбрана в Европа

Европейската комисия планира да набере до 150 милиарда евро чрез новия инструмент SAFE

След десетилетия, в които Европа разглеждаше военните разходи като второстепенен въпрос, днес континентът инвестира значителни средства в отбрана. Европейските държави вече ясно заявяват желанието си да гарантират собствената си сигурност, след като дълго време военните бюджети бяха сфера, в която разходите често се съкращаваха или пренебрегваха, предава Еuronews.

Промяната настъпи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Според Европейската агенция по отбрана разходите на ЕС за отбрана са се увеличили от 218 милиарда евро през 2021 г. до около 381 милиарда евро през 2025 г., което представлява ръст от 75% само за четири години. В глобален мащаб военните разходи достигнаха рекордните 2,9 трилиона долара, като именно Европа е основният двигател на растежа – увеличение с 14% до 864 милиарда долара, по данни на SIPRI. Германия за първи път от 1990 г. насам надмина целта на НАТО от 2% от БВП, достигайки 2,3%.

Снимка: iStock

Междувременно ЕС предприе стъпки, за да превърне тази политика в дългосрочна стратегия. Планът „ReArm Europe“, известен официално като „Readiness 2030“, цели да отключи 800 милиарда евро инвестиции в отбраната. Европейската комисия планира да набере до 150 милиарда евро чрез новия инструмент SAFE („Security Action for Europe“). Освен това клаузата за дерогация в Пакта за стабилност и растеж вече позволява на държавите членки да увеличават военните си разходи извън стандартните фискални ограничения. Според Комисията увеличение на бюджетите за отбрана с 1,5% от БВП може да осигури близо 650 милиарда евро допълнително фискално пространство за четири години. Докато страните от ЕС се стремят да възстановят и разширят отбранителния си капацитет, няколко индустрии вече усещат положителния ефект.  

Традиционните производители на отбранителна техника като Rheinmetall, Leonardo и Saab преживяват силен подем. Само производственият капацитет за боеприпаси в ЕС е нараснал от около 300 000 патрона годишно през 2022 г. до приблизително 2 милиона до края на 2025 г. В Германия вътрешните поръчки, свързани с отбранителната индустрия, са се увеличили с над 50% в края на 2025 г. Въпреки това европейският отбранителен пазар остава недостатъчно интегриран, тъй като едва 9% от договорите в миналото са били възлагани на компании от други държави членки.

Кои европейски държави харчат най-много за отбрана?

Берлин активно работи по мащабна модернизация на армията си чрез над 150 големи проекта

Една от най-бързо развиващите се сфери са дроновете. Войната в Украйна показа колко важни са евтините и масово произвеждани безпилотни системи. Франция вече е отделила 8,5 милиарда евро за увеличаване на запасите си от боеприпаси и дронове, включително значително разширяване на арсенала от взривни дронове до 2030 г. Германия и Украйна подписаха пакет за отбрана на стойност 4 милиарда евро, включващ съвместно производство на дронове. ЕС също стартира Европейската инициатива за защита от дронове (EDDI), която цели изграждането на многослоен защитен щит срещу дронове в държавите членки до 2027 г. Паралелно с това европейски компании като Quantum Systems разширяват дейността си както във военния, така и в търговския сектор.

Наред с отбранителното производство, сериозен растеж се наблюдава и в секторите на киберсигурността, индустриалните метали и полупроводниците. Киберпространството вече се разглежда като пълноценна бойна среда, а ЕС инвестира значителни средства в защита на критичната инфраструктура и ИКТ веригите за доставки. В същото време превъоръжаването увеличава търсенето на метали като мед, никел и стомана, които са ключови за производството на военна техника. Полупроводниците също се превръщат в стратегически сектор, тъй като съвременните оръжейни системи разчитат на сложни и сигурни процесори, а Европа все още е зависима от външни доставчици. Затова новите европейски програми насочват финансиране към развитие на собствен капацитет в микроелектрониката и отбранителните технологии.