Рецептата на Google срещу кибератаки: Симулирай хаос, за да оцелееш
Как да защитим бизнеса си като истински експерти разказва Майк Харт
Пакистан на ръба: Война, водна криза и икономически натиск
Военна ескалация, икономическа нестабилност и воден недостиг очертават критичен момент за Исламабад
Индия извърши серия от въздушни удари срещу цели в Пакистан и контролирания от него Кашмир преди два дни. Според пакистанските власти при атаките са загинали поне 26 цивилни.*
По думите на говорителя на пакистанската армия генерал Ахмад Шариф Чаудри, ударите са нанесени от индийски изтребители, които не са навлизали във въздушното пространство на Пакистан. Той определи действията на Индия като „страхливи и срамни“. Ударите са засегнали шест населени места — три в провинция Пенджаб (Бахавалпур, Муридке и Сиалкот) и три в Пакистански Кашмир (Котли, Баг и Музафарабад). Част от ракетите са попаднали върху жилищни сгради, други – в открити терени.
Снимка:
iStock
От индийското правителство потвърдиха, че операцията, наречена „Синдоор“, е в отговор на терористично нападение в индийската част на Кашмир от миналия месец, при което загинаха 26 туристи. Индия твърди, че са атакувани девет обекта, свързани с терористични групировки, и че не са поразявани военни цели или цивилни сгради. Според тях ударите са били „прецизни, ограничени и без намерение за ескалация“.
В отговор Пакистан обяви, че е предприел контраудари. Според генерал Чаудри, пакистанските военновъздушни сили са свалили пет индийски самолета, включително три от най-модерните Rafale. Държавната телевизия съобщи още, че с ракети са унищожени индийски военен щаб и граничен пост.
Сблъсъкът разпалва страховете от нова война между двете държави, които притежават ядрено оръжие. Индия и Пакистан вече са воювали три пъти – през 1948, 1965 и 1971 година. Последната сериозна ескалация беше през 2019 г., също в Кашмир.
Пакистанският премиер Шехбаз Шариф заяви, че страната му има „пълното право да отговори на тази агресия“, а армията обеща отговор „в момент и на място, избрани от нас“.
Всичко това засилва опасенията за пълномащабен конфликт, който би ударил сериозно икономиките и на двете страни в най-неподходящия момент за тях.
Икономическата стабилност на Пакистан е застрашена
Очаква се нарастващото напрежение да забави икономическия растеж на страната и да възпрепятства усилията на правителството за фискална консолидация. Повечето рейтингови агенции, включително Moody’s, отхвърляха варианта за пълномащабен конфликт, но след случилото се през изминалата нощ ситуацията изглежда коренно различна.
В последния си доклад, публикуван в началото на тази седмица, Moody's заяви, че продължителната ескалация на напрежението между Исламабад и Ню Делхи може да попречи на напредъка на Пакистан в постигането на макроикономическа стабилност. Агенцията предупреди, че подобно противопоставяне вероятно ще натежи на икономическия растеж на страната и ще затрудни усилията на правителството за фискална консолидация.
Moody's допълни, че ситуацията може да ограничи достъпа на Пакистан до външно финансиране и да окаже допълнителен натиск върху вече недостатъчните резерви на страната в чуждестранна валута, които остават далеч под необходимото ниво, за да покрият нуждите ѝ от плащания по външен дълг през следващите няколко години.
Риск от водна криза
Снимка:
Ройтерс
Пакистан все още не е въвлечена в пълномащабен конфликт с Индия, но проблемите пред страната, включително и във водния сектор, вече са факт.
Страната може да се изправи пред още по-голям недостиг на вода това лято, ако Индия продължи да ограничава потока на река Чанаб – едно от най-важните водни източници за страната. Това предупреди водната агенция IRSA, след като се появиха сигнали, че Индия е започнала строеж на водноелектрически проекти по реката.
Река Чанаб идва от Индия, но според договор между двете страни от 1960 г., водите ѝ принадлежат на Пакистан. Индия обаче едностранно прекрати споразумението, а сега действията ѝ вече имат реални последици.
Още преди това Пакистан очакваше 21% по-малко вода в началото на земеделския сезон заради суша. Ако потокът на Чанаб продължи да намалява, положението може да стане още по-тежко.
Така нареченият „хариф“ сезон – от април до декември – е решаващ за храната и икономиката на страната. Тогава се отглеждат ориз, захарна тръстика, памук и царевица. Земеделието дава почти една четвърт от БВП на Пакистан и осигурява работа на около 40% от хората. Без вода – няма реколта, няма доход, няма сигурност.
А с климатичните промени и напрежението със съседна Индия, водата става не само ресурс, но и сериозен политически инструмент.
*Автор: Цветан Кръстев
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
